Едва ли на някого му е приятно да преживява раздяла или развод.
Когато се събираме с човека до себе си, ние не си представяме как се разделяме. Точно обратното – представяме си как сме заедно, как се преоткриваме всеки ден, как ще построим съвместно живота си. В съзнанието си ние сме най-щастливите на света, носим се на крилете на любовта, губим представа за времето, сигурни сме, че няма нито един по-щастлив човек на света от нас и не изпитваме страх от нищо.
С времето обаче тези силни чувства на влюбване се отдръпват и онова, което се показва на повърхността, са всъщност истинските емоции – тогава става ясно дали има любов, или е било само страст.
За любовта няма край. Ако е свършило, значи не е било любов.
Друг ще ви каже, че човек се влюбва много пъти в живота си и може да обича много пъти в живота си. Как тогава да разпознаем истинската и голяма Любов? Или просто не съществува такава, докато сами не я изберем. Или тя нас.
С времето всички дребни недостатъци на партньора, които сме намирали за очарователни, излизат на повърхността. Те се превръщат в огромни трески за дялане, които често се оказват непреодолими. Зачестяват споровете, сълзите, сърденето, скандалите. Идва едно ново, тъмно и непознато до този момент чувство на обида, гняв, неприязън дори към обичания до вчера човек.
А след нетърпимостта идва и раздялата.
Този, който направи първата крачка, обикновено се превръща в „лошия“ – автоматично. Възможно е дори да се сдобие с обвинения като липса на усилие, желание да се провали живота дори, бъдещето… Обикновено това са думи на манипулатора във връзката, който хем иска да се раздели, хем няма достатъчно смелост да го направи и изсипва целия си гняв заради нещастието си върху партньора си. „Щом не ме обичаш, тогава и аз вече не те обичам!“ или „Ще съжаляваш за това решение!“ – са думи на опитния манипулатор.
Не се оставяйте да бъдете наранявани, обвинявани и обиждани по този начин.
Всъщност онзи, който си тръгне първи от една нещастна връзка, е смелият, разумният и отговорният.
