Всеки служител, намиращ се на територията на зоната на отчуждение, задължително трябва да носи на дрехата си специален интегрален дозиметър, който отчита общото ниво на радиация, регистрирана на мястото, където се намира. Информацията от него се разчита периодично и по този начин става ясно какво облъчване е получил човекът за седмица, месец или година. Всички много се стараят да не превишат определената норма – но не защото се притесняват за здравето си. Причината е друга: заради това може да те изселят от зоната на отчуждение за дълго време или дори завинаги. А от това служителите се страхуват панически.
Перспективата да се разделят с района за тях е по-страшна, отколкото да получат рак
на щитовидната жлеза.
Какво ги задържа? На първо място - стабилните доходи. Тук плащат добре и мнозина са твърдо убедени, че отвъд границата на зоната нормална работа няма. В едно нещо те са прави: в Славутич не е лесно да си намериш друга работа, а това би означавало и да ти се наложи да напуснеш дома си и да отидеш в неизвестното. Наистина, перспективата не е от приятните.
Но парите и стабилността не са единственото, което задържа хората в Чернобил. Зоната на отчуждение някак странно привлича много от тях – нещо, което и те самите не могат да обяснят. Много от тези, които са живели в Припят или някак са били свързани с това място преди аварията (дори и просто да са ходили на гости при приятели), специално са си намерили работа в зоната, за да бъдат по-близо до нея. Но и тези, които за първи път са дошли по тези места вече след 1986 г., също имат особено отношение към зоната на отчуждение, обичат я и старателно я пазят от непознати. Туристите и сеирджиите, идващи „защото им е любопитно”, тук приемат с недоверие и леко презрение, демек тук са се навъдили всякакви.
Във всеки случай това място е достойно за трепет, вълнение и страхопочитание – все пак веднъж вече хората се отнесоха достатъчно лекомислено към него.
Репортажът на Алиса Сопова от в. "Донбас" (donbass.ua) е предоставен специално на "Обекти".
