Шуберт казва: „Щастлив е човекът, който намери верен приятел, и много по-щастлив е този, който намери верен приятел в жена си.“
Готови сме да се закълнем, че имаме близки хора, на които да разчитаме във всеки един момент. Казваме си, че не ни трябват много приятели, а само верни – дори да се броят на пръстите на едната ни ръка. Само че после идват разочарованията. Всеки от нас поне веднъж в живота си е изпитвал тази болка от загуба на доверие у близък човек.
Предателите са много повече от приятелите. И ако за нас е изненада, за психолозите е отдавна известна истина.
Учените казват, че предаността е твърде измамно чувство. И че границата между егоизъм и преданост е много тънка. Всъщност твърдят, че никой на никого не е верен в истинския смисъл на думата. Човек не е верен на другите, а само на нуждата си от тях. Това не ни прави лоши хора, а просто… хора. Търсим онзи, от когото имаме нужда, онзи, който ни кара да се чувстваме по-добре, който ни зарежда с положителна енергия. Избягваме онзи, който ни потиска или натоварва.
Когато имаме нужда да се смеем, търсим веселите си приятели.
Когато имаме нужда да споделим и да поплачем на нечие рамо, търсим приятелите интроверти.
Ако нуждите се променят, променя се и предаността.
Замислете се – човек не е верен на другите, а на нуждата си от тях.
