Когато бях приблизително на 14 години, жално мяукане откъм тавана на селската къща на дядо ми ни извести за появата на няколко нови живота. Баща ми ни показа котенцата, а на въпроса на дядо къде ги е открил, отговори, че са били там, където си е криел цигарите като малък.
По-късно научих, че баща ми е пропушил именно на 14 години. За друга връзка между котенца и цигари – по-нататък.
Аз самият не пропуших нито в гимназията, нито в университета, нито в казармата. Нямах и пет годинки, когато на майтап лапнах запалена цигара, но
от незнание надувах филтъра,
вместо да смуча. Подсказаха ми „правилния” начин, от което последва задавяне, кашлица, сълзи, сополи. Споменът ми е за страх и отврат. Запомнете тези две думи.
Горе-долу по онова време се научих да чета. И помня, че по всички цигарени кутии (с брат ми ги колекционирахме) пишеше, че пушенето е вредно за здравето ни. За мен това беше чистата истина, проверена на практика.
По-късно написаното със ситни букви послание на Министерството на народното здраве (МНЗ) само бе потвърждавано от купищата агитационни листовки, които всеки февруари (месецът на борбата с алкохолизма и тютюнопушенето) се раздаваха в училище.
Аргументите там бяха прекалено ясни и убедителни, а моята глава – достатъчно дебела по един определен начин. Затова никакъв приятелски натиск не успя да ме вкара в редиците на младите пушачи.
На тях пък, кой знае защо, аргументите на МНЗ не им въздействаха, въпреки че според мен всички бяхме убедени във верността им. Значително по-късно тези аргументи започнаха да се появяват по цигарените кутии в по-голям формат. Предупрежденията станаха по-ярки и конкретни, макар някои да ми изглеждаха по-наивни от официалното становище на МНЗ.
Канада е първата страна,
принудила търговците на тютюневи изделия да предупреждават за вредата от тях върху опаковката. Това става през 1965 г. САЩ възприемат тази практика година по-късно, постепенно тя обхваща целия свят. Предупрежденията са в рамките на един кратък ред на тясната страна на кутията.
