Цигари и страх: реклама или антиреклама
От началото на новия век много страни в света усилват мощността на здравните послания – те стават по-големи (препоръката на международната конвенция е да заемат 30% от повърхността на кутията), по-изразителни и с недвусмислена графична семантика – черен текст в черна правоъгълна рамка.
Но за лидера Канада това е малко и още през 2000 г. Отава въвежда предупредителни картинки за вредата от пушенето (поне 50% от кутията). Освен това в самата кутия се крие здравнопросветна листовка.
За наблюдател като автора, неизкушен от самия тютюн, камо ли от политиката около него, еволюцията на здравните предупреждения сякаш
следва твърдата логика на развитието на медиите
(в чието изследване пък той е изкушен). Преди 30-40 години писаното слово е имало повече тежест, гъсто наситените с текст вестникарски колони са били източник на информация (в страни като нашата - измежду редовете). Съответно увеличаването на размерите и въвеждането на страшни картинки изглежда закономерно с оглед на нарастващата конкуренция на съдържанието и рекламите по телевизията, списанията и билбордовете, борещи се за вниманието на все по-безкнижния потребител.
Разбира се, това е моята сметка. Според по-запознатите първите скромни послания на министъра на здравеопазването на САЩ
помагат много повече на самата тютюнева индустрия.
Тогава срещу нея се надига вълна от съдебни искове, застрашаващи неправедните й богатства. А закупилите стока, надлежно описана като опасна, би трябвало да се сърдят предимно на себе си, не да искат милиони за разбитото си здраве.