Според любителите на конспиративни теории съдебното сумо между държава и тютюневи концерни се играе внимателно. Правителствата по света (рационалните) се стремят да издоят максимално индустрията чрез данъци и акцизи (затова я притискат), но не бързат да я усмъртят заради същите тези вземания.
Действат ли предупрежденията,
ако нито търговци, нито регулатори имат особен интерес от това? Свидетелствата са противоречиви.
Някъде и при някои хора посланията явно имат ефект. През 2003 г. Великобритания въвежда новите, по-големи етикети. Почти веднага се намират хитреци, които започват да продават лепенки със същите размери и вид, които обаче твърдят, че “пушенето е гот” (вместо “пушенето убива”). Естествено, те са предназначени за пушачите, които искат да скрият разстройващите ги текстове от очите си. За някои крещящите призиви обаче са достатъчен тласък, за да потърсят помощ за отказване – след появата на новите етикети съответната държавна служба в кралството регистрира многократно увеличаване на желаещите да се отърват от привичката.
За страни с едро държавно здравеопазване като Канада и тези в ЕС изглежда логично да повишават “температурата” на здравните предупреждения чрез изображения на поразени от рак органи, кафяви от тютюн пръсти и прочее ужасии. И ако те действат, може би тютюневите фирми
трябва кротко да чакат фалита си.
Да, ама не. И го казва не наш дълговечен коментатор, а Мартин Линдстрьом, невропсихолог, изследвал въздействието на здравните предупреждения върху пушачите. За целта мозъците им били сканирани при четене на етикети от типа “МНЗ предупреждава...”. Опитните зайчета трябвало и сами да преценят реакцията си, попълвайки въпросници.
На хартия всичко изглеждало добре. Хората, най-вероятно чистосърдечно, пишели, че етикетите ги плашат, погнусяват и ги мотивират за отказване. Но магнитният резонанс показвал възбуждане на nucleus accumbens, област в мозъка, наричана “точката на мерака” – там нервната дейност се разгаря, когато на човек му се прииска, ама яко, алкохол, никотин, хероин или шоколад.
