От друга страна, бадемовидното тяло (амигдала) оставало спокойно при вида на заплахите. Като се има предвид, че този мозъчен център отговаря за страха и тревогата (един вид СОТ), излиза, че страшните етикети - било с текст, било с картинки, всъщност са неволна реклама на отровата, която трябва да ни вгорчават.
Друго изследване на спецове по комуникациите (Leshner et al.) от Университета на щата Мисури
проверява емоционалното въздействие
на тв рекламите, борещи се с тютюна чрез страх или отвращение. Или с комбинация от двете.
Следвайки съвсем друг механизъм, на последователността от възприемане, кодиране, съхраняване и извличане на информацията, учените стигнали до извода, че страшните и гнусни картинки сработват, но ако са с мярка. Ако се прекали, човек, независимо пушач или не, просто отказва да се товари с разшифроването на прекалено гадното съобщение. Така се възпрепятства и запомнянето му – споменът е само за нещо неприятно с определен подател. И тъй като последният се опитва да те откаже от цигарите, нищо чудно да си склонен да му направиш напук. Същевременно съобщение, което не съдържа достатъчна доза страх, не грабва ефективно вниманието и остава глас в пустиня. Затова може би са прави донякъде хората, които виждат някакъв заговор зад купищата странни или откровено плъзгави формулировки, изписани по уж предупредителните етикети („Тютюневият пушек съдържа бензопирин, нитрозамини, формалдехид и водороден цианид”).
А сега за котенцата.
Според анкета, извършена от здравните власти на американския щат Мичиган, много пушачи, собственици на домашни любимци, изразили готовността си да се откажат от вредния навик, след като им било обяснено, че той убива четирикраките им приятелчета. Явно това, което не сме готови да направим за себе си, можем да сторим за някой друг. Затова здравните послания биха действали с по-голяма сила в чакалнята на ветеринаря. А ако се чудите как да калите волята си срещу апетитния фас – вземете си котка.
Петър Кънев
