Цял живот човек тича
Цял живот човек тича...
Тичаш за децата.
Тичаш за къща.
ОЩЕ ОТ #деца
Тичаш на работа.
Тичаш след много ненужни неща.
Бързаш да сколасаш.
Не спиш...
Гониш автобуси.
Гониш срокове.
Гониш времето...
Излезе един голям камък и те спъне, па се спреш...
И тичаш вече в обратната посока...
Тичаш по доктори.
Тичаш по болници.
Тичаш за илачи и цярове.
Тичаш за надежди.
Все тичаш...
С малко късмет се измъкваш цял.
Е, поопърлен, разбира се, с обгоряла душа от тичане, но жив!
Правиш 100 кръга в кръговото си житие и... си сядаш на задника.
Вече не тичаш.
Не бързаш.
Нищо не гониш.
Децата големи.
Къщата също, но живееш само в една стая.
Не ти се работи толкова, свършил си я всичката...
Колкото можеш...
Колкото-толкова...
Утре, ако е живот и здраве, пак!
Не поглеждаш часовника,
какво да му гледаш - часовник като часовник.
Гледаш да се насладиш на това, което имаш - слънце,
двор,
градинка и няколко животинки,
които те обичат...
Имаш хляб,
имаш подслон,
имаш и хора, които те обичат.
Дърпаш чертата...
Що е било това тичане толкова?
И защо не си се спрял?!
Защото е трябвало да се спънеш и да разбереш, че не всичко е тичане...
Иска си и запиране, ама навреме!
Да, ама... първо трябва да платиш, че да го осъзнаеш.
И да минеш онези 99 кръга на плиткото ти предишно мислене.
Вече не бързаш...
Колкото - толкова...
Които - те!
Каква файда и от калабалък, повечето са публиката, която или ще заплаче с теб, или ще се присмее на падането ти.
Хора за всичко си има.
Държиш все по-малко и все избрани около теб... Здравей, здрасти и толкова!
Другите, които са ти на сърце, си ги побираш в душата.
Да ти топлят и да ги топлиш и ти.
Сърбал си и горчивото, и соленото, че и отровното.
Факири на поглъщането сме станали.
Режеш предателството, режеш компромисите, режеш от себе си и като погледнеш - касапница станало.
Парчетата ти разхвърляни навсякъде през годините.
Събереш каквото останало и погледнеш пак - че то си е много, което имаш!
Стисваш го и му се радваш.
Другото - бошлаф.
Като се спънеш и като се сринеш и те изгори няколко пъти пусти огън, знаеш какво искаш.
Всъщност... искаш толкова малко.
Едно легло,
къшей хляб да не нагарча,
един покрив над главата ти и
една шепа сладост в думите.
И вместо илачи - очи, които да лекуват.
Дръпнеш чертата - достатъчно е!
Нататък... каквото даде Господ, макар че хората се обезвериха, но търсят присъствието Му, когато са без надежда или когато искат да обгърне с милостта си свидните им...
Толкова!
Яжте сладко залъка си.
Тичайте след хубави нещица.
И ламтете само за здраве.
Другото си е лакомия."
Любов и Щастие - https://www.facebook.com/profile.php?id=100044601670086&locale=bg_BG
Автор: Таня Маркова
Редакция: обекти.бг