Да отгледаш дама или защо родителите имат вина за кифлите наоколо
В желанието си да осигурим най-доброто, всъщност даваме възможно най-лошото на децата си, на дъщерите си – не ги учим да бъдат дами, да уважават себе си, да не са склонни да си дават телефона на първия младеж, който ги е почерпил, да не се интересуват от скъпи коли и високи скорости, да не си мислят, че нищо лошо не може да им се случи и са безсмъртни.
Ако в днешно време преобладават мухльовците, то и така наречените кифли не са изключение. Тези начини на съществуване и възприятие на света се превръщат в норма, а не в изключение.
Момичето започва да осъзнава себе си като жена не на 18, нито на 35, а още на 3 години. Това означава, че на тази крехка възраст вече би трябвало да знае някои основни правила в общуването. На тази възраст у момичето трябва да се възпитава чувство на отговорност и съзнание за последствия от действията. Докато си затваряме очите и възприемаме децата си за нашите бебета, които са още малки и не искаме да ги натоварваме с никакви отговорности, у тях започват изкривявания в психическото развитие, които биха могли да имат сериозни последствия.
А що се отнася до родителите, фрази като „Не ми задавай излишни въпроси!“, „Защото така казвам!“, са толкова вредни, колкото и ако изобщо не си мърдате пръста по въпроса за възпитанието на детето си. Такъв тип изрази водят до развитието на социопатична личност. Говорете с детето, обяснявайте му, карайте го да мисли, да разсъждава, да развива усета си за причинно-следствените връзки.
Ако постоянно изискваме от мъжете да бъдат мъже, да постъпват мъжки, да се държат кавалерски, то нека им осигурим и дамите, които да заслужават това.
Разбира се, има и други млади хора. Познаваме много такива, които ни връщат вярата и ни карат да се гордеем, че живеем в едно време и един свят. Дано те имат силата да воюват с пошлостта и „криворазбраната цивилизация“ и да възпитат на свой ред деца, които да бъдат достойна и светла част от обществото ни.