Когато колетната пощенска служба е въведена в САЩ на 1 януари, 1913 г., няма подробни упътвания за това какво може да се изпраща. Резултатът е, че шепа родители, усетили тънката сметка, започват да изпращат децата си по пощата, вместо да ги водят с пътнически влакове при бабите и дядовците им.
Първият известен случая е с господин Джеси Бож от Охайо и неговата съпруга, които изпратили детето при баба му само срещу 15 цента. На 27 януари 1013 г. господин и госпожа Савис от Пенсилвания изпратили дъщеря си срещу скромната такса от 45 цента.
Още по-известен е случаят с петгодишната Мей Пиерсторф от Айдахо, която била пратена на 19 февруари 1914 г. на близо 120 км разстояние за 53 цента. Родителите сметнали, че ако качат детето на влака, билетът щял да струва повече близо два долара, свидетелства книгата Mailing May (Изпращането на Мей по пощата). Случаят на Мей дава тласък на властите да проучат въпроса с изпращането на деца и от този момент нататък да забранят да се изпращат човешки същества.
Въпреки това, практиката продължила през следващите две години и спряла едва след разследване за това как е допуснато тригодишната Мод Смит от Мисури да бъде изпратена по пощата при баба си и дядо си в Кентъки.
Може би вече си представяте деца, затворени в кашони с дупки, през които да дишат, но в действителност просто прикачали съответния брой марки към дрехите им заедно с адреса, на който трябвало да бъдат изпратени. Оттам те пътували с пощенските служители във влака и били придружавани от тях до желаната дестинация.
Източник: todayifoundout.com
