Както Рижкова отбелязва в блога си, споделената история има повече общо с начина, по който формулираме намеренията си. Тя припомня, че подсъзнанието не разбира от „не“ и „не искам“. Когато формулирате намеренията си по този начин, например „Не искам да поемам излишна работа“ – мозъкът ви отразява положителна част от фразата и разбира се, поемате още и още излишна работа. Същото важи и за „надявам се, ще ми се, бихме искали...“
В случая се подчертава един друг аспект в начина, по който формулираме намеренията си – т. нар. „екологичност“. Това означава винаги да внимаваме как постигането на нашите цели ще се отрази на околните. Затова и тя нарича споделеното от нея „история за екологичността на намеренията“.
