Знаете ли какво е да съзнаваш, че буквално в ръцете на друг човек е животът на най-скъпото ти и ти просто нямаш друг избор, освен да се примириш. И молиш.
Знаете ли, че операцията продължи повече от 2 часа в борба да се овладее кървенето?
Знаете ли, че анестезиологът не се отдели от леглото ми в реанимацията до сутринта и към 6 ми каза, че ще живея?
Знаете ли, че акушерките от предишното ми отделение идваха да ме виждат в реанимацията, защото последните месеци от живота си бяхме прекарали заедно? Всички приеха присърце случая ми. И ни стискаха палци. После ходеха да виждат дъщеря ми в интензивния сектор в неонатологията.
Знаете ли, че началникът на отделението по неонатология не се отдели повече от 24 часа от дъщеря ми, защото положението й беше критично? Не се прибра при децата си. Не се изкъпа. Не си смени дрехите.
Знаете ли, че идваха всякакви лекари и акушерки, за да ме държат в течение за състоянието на дъщеря ми. Посочвам го като доброта, защото са длъжни да ми дават информация неонатолозите два пъти на ден. Само че не идваха само те. Идваха всички, които бяха станали част от живота ни, излизаха от своето отделение, за да видят бебето ми, и идваха при мен в реанимация, за да ми кажат как е.
Знаете ли, че най-трудното започна след излизането от реанимацията… прохождането с атрофирали мускули, борбата с психическия стрес, ужасът да видя детето си интубирано и нямащо силички да си отвори очичките.
Знаете ли какво е да видите най-мъничкото създание на света със сила, много по-голяма от вашата? С воля за живот. В борба за всяка глътка въздух. В борба за задържане на всеки натрупан грам тегло.
Знаете ли какво количество беше първото хранене на дъщеря ми от спринцовка с млекце – 1.5 милилитъра. И каква радост само, че е успяла да ги обработи!
Знаете ли какво значи първото погалване на крачето в кувьоза?
После първата прегръдка?
Очаквана, мечтана и изстрадана.
Едно неочаквано пътешествие, което ни изпрати съдбата, но през което не преминахме сами със страха си, а с подкрепата на много хора.
Искам да кажа на всички бъдещи майки, които в момента преживяват патологична бременност – вярвайте в добрата развръзка. Вярвайте в силата на своето дете, не подозирате колко голяма е всъщност тя. Вярвайте в лекарите. В един свят, в който хората се надпреварват да ги обиждат, нагрубяват, удрят… вярвайте, че има такива, които губят от съня си за вашето добро, приемат със сърцето си отговорността за вашия живот. Те не просто са лекари, те са творци на съдбата ви. Вярвайте, че ги има и дано да ги срещнете по пътя си.
Днес моето Щастие е на две опашки и ме нарича „мамо”.
А аз вярвам в чудеса.
С благодарност към целия екип на болница „Шейново”.
С благодарност и обич към доктор Румен Велев.
С благодарност и обич към доктор Донка Узунова.
И всички останали лекари, акушерки и санитарки Човеци, които участваха в сбъдването на едно Чудо.
Преживял и разказал: Цветелина Велчева
