Агата води активен младежки живот в Торки. Там почти целогодишно се събира английската аристокрация за почивка, срещи и забавления. Кеят на града е дълъг, кръгъл, много широк и равен, за да могат младежите да карат летни кънки. Агата е момичето в средата.
И до днес това е място за разходки и почивка. Кръстено е на четвъртата дъщеря на кралица Виктория- Албърта, която се жени за губернатора на Канада и дава името си и на канадската провинция. Говори се, че губернатора бил гей, но пък живял щастливо със съпругата си поради общата им любов към лукса, пътуванията и привилегиите. Идвали няколко пъти и в Торки, кога анонимно, кога официално. Пейките на кея са запазили спомена за много посядвания, често и на именити задни части. Поседнахме и ние и се насладихме на гледката и атмосферата, доволни, че знаем историята на мястото и викторианските клюки, свързани с него.
В специални павилиони наоколо младите се събирали на танцови забави вечерно време. Колко ли любовни драми са се развихряли из тези места. Дамите получавали на влизане малки бележничета с определен брой билети, отговарящи на броя на танците за вечерта. Всяка дама имала възможност да избира партньори, давайки или отказвайки билет на съответния младеж. Правилата били такива, че не можело да се танцува с една и съща дама цялата вечер. Но имало и такива кавалери, по които дамите хвърляли билетчетата си в несвяст с надеждата да бъдат избрани поне за един танц.
Такъв хубавец бил Арчи Кристи. Запознават се 1912г. на бал в Ъгбрук Хаус до Екзетър, домът на Лорд и Лейди Клифорд, които са поканили Агата да погостува у тях за няколко седмици. Измежду пет предложения за брак Агата си била избрала вече за мъж брата на една приятелка и дори била сгодена за него по това време – факт, който се стопил и изчезнал като майски сняг от съзнанието ѝ при вида на младия пилот лейтенант Кристи. Той се оказал и чудесен танцьор, освен галантен кавалер в униформа и за Агата няма връщане назад. Двамата изживяват бурна любов и едва няколко седмици по-късно след един концерт на Вагнер в Павилиона той ѝ предлага брак. Ясната, логична мисъл на бъдещата писателка, която я прави известна и богата по-късно, е изцяло блокирана от любовта в този момент и тя пропуска да провиди в ситуацията насмешливия вагнеров намек на съдбата за бъдещето на тази връзка.
Агата се съгласява и щастието от перспективата да е съпруга на Арчи не може да бъде помрачено дори от майка ѝ, която е против този брак. Годежът им трае две години, когато със специално разрешение Арчи се връща за малко в Торки и двамата успяват да се оженят в навечерието на Коледа 1914г. Агата така е загубила ума си по красавеца, че благоволява да съобщи на майка си за брака едва след като е сключен – изключително нетипично поведение от страна на любящата и толкова близка с майка си дъщеря. Тече Първата Световна война, Арчи трябва да се връща скоростно на фронта. Меденият им месец са всъшност два дни прекарани в The Grand Hotel на гарата в Торки.
Поради типичната английска дискретност номерът на стаята се пази в тайна от персонала и до днес. Все пак намери се кой да ни подшушне, че стаята е била на висок етаж, от евтините и е много възможно да е била една от тези около външите аварийни стълби горе в ляво на снимката, да кажем тази точно под покрива. Но не залагайте пари на това- може да са само слухове. Отпред е паркингът между гарата и хотела.
Това е хотелът така, както гледа към морето. Сградата е внушителна и днес. Вероятната стая на краткия меден месец не се вижда от тук, тя се пада зад надписа „Grand“, което значи, че и младоженците не са виждали морето от прозореца си. Съмнявам се обаче да са забелязали този незначителен факт.
Арчи заминава обратно на фронта и Агата остава сама. Това не е начина, по който си е представяла началото на брака си, но войната изисква жертви от страна на всеки индивид. Лишена от близостта на възлюбления си, Агата дава своя принос за победата с цялото си сърце в родния си град.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
Агата започва като санитарка сред ранениете войници в градската болница. Само пет дни по-късно е повишена за медицинска сестра. Работата е изтощителна, но Агата не се огъва. Тя помага от самото начало в операционната – ампутации, въшки, рани и писъци не могат да я уплашат. Понякога пише едновременно по три любовни писма наведнъж до приятелките на неграмотни войници.
Поради липса на кадри обаче, скоро я преместват в аптеката, където да работи като помощник-аптекар и да положи съответните изпити за тази длъжност. Агата не е вземала изпити никога преди това през живота си и оценките ѝ са едва с 50% успеваемост, въпреки, че учила съвестно. Тя няма методиката, нито навика да прави това успешно. Единственото, което я интересува от новото ѝ поприще е неочакваната среща с многобройните малки шишенца с отрови. Това я зашеметява и дава неимоверен тласък на въображението ѝ. Главният аптекар бил човек, който носел винаги в джоба си топчета изсушено кураре. Това, по неговите собствени думи, му давало чувство за сила и сигурност. Агата изучава в детаили новата дисциплина и складира в мозъка си информация, която ще трансформира в идващите години в 66 криминални романа и 14 новели, в които се разиграват 51 отравяния (или опити за отравяния), 25 удара с нож, 2 отрязвания на глави и 2 смъртоносни електрически удара.
Професионалният флирт на Агата с отровите е увековечен от жителите на Торки по един очарователно мил и типично английски начин – с градина. В града има много старо абатство, което само по себе си е гордост за района и привлича туристи с интерес към средновековието и религията. Самият Нелсън е идвал лично тук на вечеря и в чест на това има много инетересна експозиция в голямата трапезария – масата е наредена така, както е била по времето на гостуването му, но в чиниите вместо храна можете да видите филмирани лицата на актьори, които разиграват цялата вечеря. Така практически вие присъствате на нея с два и половина века закъснение. От вън има няколко градини за разходка, но една предизвиква особен интерес: Могъщи растения, Агата Кристи.
Градината има квадратен център с четири странични отделения и е изградена като криминален роман, като гатанка. Трябва да знаеш в кой роман на Агата Кристи се говори за съответното растение, за да познаеш името му и вида отрова, която то произвежда. Правилните отговори са в края на обиколката, а предупрежденията са на няколко места – пазете децата и домашните си любимци, а и вие самите не докосвайте и не опитвайте нищо тук, защото невинно изглеждащите цветя в тази градина може да се окажат смъртоносни! Иначе е много красиво и перфектно поддържано.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
Агата започва да пише по-сериозно, за да попълва времето си от монотонната работа в аптеката, за да спечели бас със сестра си, че може да напише интересна детективска история и за да има някакво тихо развлечение по време на войната в отсъствието на Арчи. В Торки, както и навсякъде из Девън по това време има много белгийски бежанци. Агата харесва идеята централния образ в криминалето ѝ да бъде различен от обичайните полковници, доктори, прислужници или аристократи. Харесва идеята той да говори с акцент и първоначално хората да не го приемат много сериозно заради вида и произношението му. Би било добре да има и някаква подготовка за дейността си все пак. Така се ражда Еркюл Поаро – белгиец, бивш полицай, нисък, набит, със смешни мустачки и още по-смешен английски, на чиято проницателност и логика обаче нищо не може да убегне. За Агата той става инструмента, с който тя майсторски навигира из пъзела на романите си през следващите десетилетия.
В музея в Торки има цяла експозиция за Поаро. Възстановка на бюрото и библиотеката му:
Табло с актьорите, пресъздавали през годините героя:
Витрина с вещи и подробно обяснение за това към кой епизод на филмираната версия принадлежат.Особена ценност представлява бастунчето на Поаро. Актьорът Дейвид Съчет, който играе детектива цели 25 години го подарява лично на музея казвайки с усмивка, че това е предмета, който той е държал най-дълго в ръцете си през живота си.
