Детето ми си фантазира

Детето гледа към облаците и след малко е готово – измислило е цяла приказка за „облачните хора“ - тези, които живеят в тях.
Случва се и обратното – да държи в ръце куклата, но да не може да се сети как да си играе с нея.

Фантазира ли детето ви? Как да му помогнете да премине от фантазии към реалността? - разказва психоложката Светлана Садовникова.

Въображението е по-важно от знанията

Възрастните често смятат, че фантазирането е чиста загуба на време. Убедени са, че е по-добре детето да е целенасочено и практично. Това въобще не е вярно.
Детските фантазии са резултат от работата на въображението, а този психичен процес е много важен за всеки човек. Не случайно Алберт Айнщайн казва, че „Въображението е по-важно от знанията. Защото знанието е ограничено от това, което разбираме и знаем, докато фантазията обхваща целия свят.“
Без фантазии няма развитие, защото въображението не се плаши от грешки и противоречия. То е способно да открива възможност там, където никой не вижда.
В живота на детето то е много необходимо и играе ключова роля.
Достатъчно е само да си припомните, че въображението е в основата на всяка игра. А през нея минава обучението в предучилищна възраст В играта детето се учи, взаимодейства с останалите, опознава околния свят. А, за да е забавна, е нужно въображение.
Така листата на дървета стават пари, столът – камион, клончето – магическа пръчка. Сюжетите са богати, без да се влагат сили и средства.

Въображението помага на детето да играе, да рисува, да конструира. То е от помощ и в училище, защото създава представа за крайната цел при решаване на задачата, дава нестандартни идеи, когато има творческо задание, съчинение или научен проект.

Как се развива въображението

Детското въображение се променя и развива бързо. Бебето общува само с майка си, а още на 5-6 месеца познава околната среда.
До 3-годишна възраст то възприема себе си като център на вселената и искрено се удивлява, ако някое негово желание не бъде изпълнено на секундата.

След 4-ата година започва да осъзнава границите на реалността и фантазията е вече знае какво е това „наужким“ и „наистина“ . Ще ви поднесе манджа от кал, но с хитра усмивка ще ви подкани да я изядете наужким.

Развитието на въображението зависи от много фактори. Голяма роля играят наследствените фактори, както разбира се и възпитанието.
За съжаление изобилието от играчки и технологични джаджи не допринася много и в голяма степен лишава детето то фантазии. Не се налага то да открие „замеситетели“ на липсващ предмет – има го готов: комплект „чичо Доктор“ , пистолет, който святка, свири, пее ... Да се фантазира просто няма смисъл.

Фантазиите като лакмус

Детето постепенно осъзнава своите чувства. Докато рисува, може да изобрази насилника, да разбере реална ситуация, да се избави от своите страхове и негативни емоции.

- Фантазиите вадят на повърхността страховете му.  Измислените герои и истории могат да са плод на детските страхове, умножени от въображението - например през нощта идва Торбалан, защото то се страхува от тъмнината.

Продължава на страницата на Новите родители