Как бихте се почувствали, ако детето покани на масата с вас своя въображаем приятел? Дали това ще ви разтревожи или просто няма да му обърнете внимание?
Истината е, че за родителите понякога е трудно да приемат въображаемия приятел на детето си. Почти неразбираемо дори. А този образ всъщност е част от растежа на малчугана, при това много важна!
Кой е той и кога се появява
Обикновено въображаемият приятел се появява около 2-3-годишна възраст и изчезва някъде около 7-10-годишна възраст.
В този период от живота на детето може да се роди невидим спътник, към когото то се обръща в моменти на самота или трудност, защото той е търпелив и винаги готов да го изслуша, да се съгласи. И детето често предпочита да споделя с него своите тайни, а не с родителите или връстниците си.
Как реагират родителите
Много родители наистина се притесняват, защото класифицират това поведение като „необичайно“.
Някои дори го преживяват като наистина тревожна и опасна ситуация. Но изливайки тези притеснения върху детето си, те му отнемат шанса да прояви и развие своето въображение.
Кой е най-честият страх на родителите
Най-големият страх е, че детето има дискомфорт в развитието или проблеми със социализацията.
И затова предпочита да разговаря и общува със своя въображаем приятел, затваряйки се в същото време към света извън този кръг.
Наистина ли е така
Не, това изобщо не е така. Затова - не се притеснявайте!
Да имаш въображаем приятел не е нещо нефункционално. Напротив - той е полезен за психологическото развитие на детето.
Защо е полезно то да има такъв приятел
Свързвайки се с въображаемия си приятел, детето опознава себе си по-добре и следователно развива емпатия към другите, подобрявайки качеството на общуването.
Освен това, чрез подкрепата и утехата на своя въображаем приятел, то е в състояние да управлява по-добре дори най-трудните моменти от деня, например когато е уморено или трябва да си вземе „Довиждане“ с родителите, които отиват на работа.
Как въображаемият приятел рефлектира върху когнитивното развитие на детето
За да се научите да разбирате детето, е необходимо да проумеете многобройните процеси на неговото магическо мислене. Магическото мислене представлява преобладаващ начин на мислене в детството, който придобива стойността на средство за адаптация. По време на детството има много ситуации, в които този процес се случва: например в игра, но не само.
Това често са начини, по които малките компенсират разочароващите реални ситуации. Децата организират преживявания според различните си нужди, запълват когнитивните пропуски, като използват фантазии, изобретяват свой собствен език и си създават конкретна и жива визия за реалността.
Магическото мислене не е нещо необичайно
Това е подходяща за възрастта форма на интелигентност, която позволява на децата да бъдат творчески активни и да структурират, разбират и обясняват на себе си света около тях.
Често се случва те да са убедени, че нещата се случват, защото са ги искали.
Магическото мислене, водено от егото на детето, от желанието му да реши всичко с щрих с магическа пръчка, да подчини обективната реалност на своите желания, е силно емоционално. Детето първоначално развива анимиран светоглед, възприемайки обектите като притежаващи душа и в тясна връзка с него.
По време на растежа магическото мислене насърчава самочувствието у детето и допринася за изграждането на идентичността му.
Продължава на страницата на Новите родители
