Думите, които издават нашите тайни
Човекът – тази вселена от загадки, не престава да е "философският камък", който вълнува учените. Съществуват множество интересни и описани факти за разкодирането на тази вечна енигма. За да станем специалисти в тази област, трябва да посветим години на изучаването им, пише Мениджър Нюз.
Но има и кратки пътища – лесно можем да си направим изводи за някого само по „ключови думи”, докато го слушаме как говори, твърдят психолози.
Почти всеки „съгрешава” с т.нар. паразитни думи. Те не само „замърсяват” речта, но и често издават това, което се премълчава.
Да видим какво се крие зад едни от най-често срещаните, безобидни паразити:
“Това е... (пр. – положението)” – такова словосъчетание често използват ленивите, пасивни хора, които при първа възможност гледат да прехвърлят задълженията си на някой друг. В трудни ситуации, такива хора често избягват последствия и наказания, като се измъкват от отговорност.
“Между другото...” – любим „паразит” на хора, които се чувстват неловко в компания, но в същото време се опитват да привлекат вниманието към себе си.
“Въобще..” – думичка, пак от речника на неуверените, но с една друга отличителна особеност – склонни са да заформят скандал по всякакъв повод.
“Накратко/ с две думи” – „опорна точка” на нервните, вечно бързащи хора. Най-често се среща в речта на избухливи холерици.
“Всъщност” – казват често събеседниците, които поставят своето мнение на първо място. Готови са да отстояват правотата на думите си, докато им излезе пяна на устата. Смятат вътрешния си свят за богат, ярък и неповторим.
„Значи.../Един вид” – употребяват хората, склонни към агресия, а също и тези с консервативни нагласи.
„Просто...” – често се среща в говора на човек, зависим от чуждото мнение. Такива хора обичат да търсят „под вола теле”, често се оправдават и се страхуват от отговорност.
“Като.../Сякаш” – думички, присъщи на подрастващи, но и на творчески натури, които несъзнателно подчертават неопределеността на живота.
Слушайте внимателно, наблюдайте и ще видите това, което другите пропускат.
По материали от Psychology Today