Майка ми казваше, че когато съм била малка, изобщо не съм слушала. Тя твърди, че същото било и със сестра ми. Направо си е скубела косите в опитите да ни накара да я чуем.
Опитвала да ни заплашва с последствията, но не се получило.
Опитвала с поощренията – номерът минал за няколко дена.
Опитала с наказанията – не била последователна и това наистина не работело.
Но след това направила нещо много просто. И то било ефективно. Толкова, че ние сме се превърнали в малки ангели. Добре, опростявам нещата, но ясно си спомням, че си бях сладко, малко момиченце.
Малкият ми син е на три и ми е трудно да го накарам да ме слуша. Той тича, крие се, крещи и изглежда, че НИКОГА не ме чува!
Когато се опитвам да говоря с него или да му покажа нещо, не ми обръща внимание. Влиза му в едното ухо и излиза през другото. И това продължи, докато майка ми дойде на гости и сподели нейната тайна.
Единственото нещо, което карало мен и сестра ми да слушаме ВСЕКИ ПЪТ.
Момчетата са създадени ДА НЕ слушат
Момчетата просто не са готови достатъчно, когато са малки. Те имат нужда да втасат и узреят още няколко години (например, докато станат на 15).
Те просто са неспособни да слушат. Има прекалено много вълнуващи неща зад ъгъла.
Parenting твърди следното за момчетата и послушанието: „Защо изглежда, че момчетата не слушат? Оказва се, че слухът им не е толкова добър, колкото на момичетата, от момента на раждането им, и тази разлика става все по-осезаема с възрастта.
Слушането на момичетата е по-чувствително в честотния диапазон, който е от решаващо значение за различаването на говора, а вербалните центрове в мозъка им се развиват по-бързо. Това означава, че едно момиче вероятно ще реагира по-добре на дисциплиниращи стратегии като похвала или предупреждение от рода на: „Не прави това“ или „Използвай свои думи“.“
