Егоизъм ли е скръбта?

Когато изгубим близък човек, може да загубим и себе си. Тръгваме по един стръмен и опасен път, който все повече ни увлича, и потъваме.

Завинаги или за малко.

Защо скърбим? От мъката по изгубения живот или от празнотата, която оставя човекът вътре в душата ни?

Егоистична ли е скръбта? И превръща ли ни скръбта в егоисти?

„Всичко отминава под това небе, болката отляво – не…“, се пееше в една песен.

Погледнато най-общо, егоистът е човек, който постоянно търси собствения си интерес, без да взема под внимание други хора. В по-тесен смисъл понятието има субективно значение, защото отношението или поведението могат да бъдат описани като егоистични от някои хора, а не от други, в зависимост например от културни, социални, етични и морални проблеми.

Вероятно със скръбта си и самоизолирането си нараняваме най-близките до нас, но нямаме сили да обърнем внимание на това. Едва се справяме със собствените си чувства в този момент, а какво остава да мислим за чуждите?

Философите категоризират „морален егоизъм" и „рационален егоизъм“, което показва, че личният интерес се практикува или оценява или на етично, или на рационално ниво.

Психолозите говорят за „психологически егоизъм“. Това е теория, която се занимава със собственото поведение на човека. В този смисъл съществуват типове поведение, които се определят като егоизъм, егоцентричност и асоциално поведение.

Според някои специалисти скръбта има навика да ни превръща именно в егоисти. Затваряме се в една разрушителна мъка, която все повече и повече ни поглъща, докато не ни обсеби напълно. Постепенно се самоизключваме за света, който ни заобикаля. Започваме да ставаме апатични и дори агресивни към всеки, който се опитва да ни изтръгне от това състояние или си позволи да ни вдъхне кураж, оптимизъм или изкаже съчувствие и разбиране.

Когато плачем, за кого всъщност са сълзите ни? За човека, който си е отишъл, или за собствения ни живот без него?

При всички положения скръбта е родена от любов. Няма как да страдаме, без да сме обичали. И ако няма правилен отговор как трябва да се справим с тежка лична загуба в живота си, има някои неща, които са сигурни: хората, които ни обичат, трябва да ни дадат време и лично пространство; трябва да уважават мъката ни, да бъдат търпеливи и най-вече трябва да вярват, че правим всичко възможно, за да се върнем при тях.

Може би не такива, каквито сме били и никога повече същите. Но ще се върнем.

Много по-лесно е да се загубим, отколкото да се намерим отново.

Цветелина Велчева