Загубата на куче може да бъде наистина опустошителна и ново изследване показва, че ние, хората, не сме единствените, които тъгуваме. Ако има и други кучета във вашето семейство, те също скърбят – нещо, което ясно си личи от тяхното поведение.
Изследване на 426 стопани на повече от едно куче в Италия показва, че когато едно от животинчетата почине, много е вероятно другите да изпаднат в унило настроение. Макар и това да не представлява особена изненада за повечето от нас, проучването представлява важна стъпка напред по отношение на разпознаването на аспект от грижата за животни, който дълго време бе подценяван.
„Тези открития показват, че след смъртта на близък родственик кучето може да показва поведенчески и емоционални модели, свързани със скръбта, като аспектите на последното вероятно са свързани с емоционалното състояние на собственика“, пише екип, ръководен от ветеринарния учен Федерика Пироне от Миланския университет.
Ако притежавате какъвто и да било домашен любимец, вие със сигурност знаете, че животинките имат богат и дълбок емоционален живот. Научното проучване и документиране на този емоционален живот обаче е сравнително оскъдно.
Тъгата в частност е особено интересна, тъй като разкрива повече за когнитивността на животните (макар и това да е крайно субективно преживяване). В случая с домашните любимци пък би могла да ни помогне да се погрижим по-добре за техните емоционални нужди.
Скърбящо поведение е наблюдавано при редица животни, включително примати, слонове, китоподобни (като делфини) и други. В научната литература обаче има много малко информация за скръбта при сем. кучеви. Наблюдавано е рядко в дивата природа и няма документирани доказателства за скръб в нашите опитомени приятели.
Ето защо Пироне и нейният екип решават да ги потърсят. Те набират 426 души, които са живели с поне две кучета и са преживели смъртта на едно от тях, и ги подканват да попълнят анонимно научно потвърден въпросник за поведението на оцелелите им кучета след загубата им.
Също така хората описват взаимоотношенията между кучетата, както и тяхната собствената реакция на смъртта на домашния им любимец. Изследователите оценяват и дали спомените на хората за реакциите на техните домашни любимци са повлияни от намаляващия спомен за собственото им страдание по време на скръб. По този начин те се уверят, че спомените за поведението не са засегнати по същия начин.
По-голямата част от стопаните забелязват промяна в поведението на кучетата след загубата на техния събрат. 86 процента от хората казват, че животинчето е станало значително по-сдържано или нуждаещо се.
Най-често наблюдаваното поведение е търсене на внимание (67 процента), последвано от намалено желание за игра (57 процента). На трето място се нарежда цялостен спад в активността на оцелялото куче (46 процента). 35 процента от собствениците съобщават за повече време, прекарано в сън, и повече страх, 32 процента – за спад в апетита, а 30 процента – за засилено скимтене или лай.
93 процента от скърбящите кучета са живели с другите кучета повече от една година, а 69 процента са имали приятелски отношения. Интересното е, че продължителността на времето, през което са живели заедно, не оказва влияние върху поведението на оцелялото куче.
Силата на връзката между кучетата обаче оказва влияние върху поведението на оцелелите кучета.
Въпреки това, силата на връзката между кучетата, както и емоциите на човека, имат връзка с поведението на оцелелите кучета. Ако животните са били в приятелски отношения и човекът също е скърбял силно, оцелялото куче е по-вероятно да проявява страх, да проявява по-малко активност и да търси повече внимание от своя човек.
На базата на това единствено проучване обаче не е възможно да заявим категорично, че кучетата скърбят за своите починали приятели, допълват специалистите, тъй като има и други фактори, които могат да повлияят на поведението на животните.
При всички положения обаче изглежда, че кучетата чувстват нещо. И ако искаме те да са по-щастливи и по-здрави, то със сигурност е необходимо да проведем още проучвания по въпроса.
Изследването е публикувано в Scientific Reports.
Източник: Science Alert
