Елин Пелин: Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си
Истинското му име е Димитър Иванов, но малки и големи го знаят с неговия псевдоним Елин Пелин. Тази година се навършвиха 143 години от рождението му.
Да си припомним някои от най-великите му цитати.
***
"Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си." („Пророк“)
"Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри."
"Писателят се ражда с прочетените книжки."
. „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.” („Спасова могила”)
. „Как ще живеем, ако не гоним измамата?” („Мечтатели”)
. „— Безумец! — укорявали го старците. — Да гине за една жена!
— За една любов! — отговорил момъкът.” („Самодивските скали”)
. „— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.” („Косачи”)
"Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя. („Гераците“)
"Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости."
"Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка."
"Невидени очи скоро се забравят." („Косачи“)
. „Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човек не може да стане само с погледа на мъж. Да бъде, както бог е наредил, и греха, който дяволът хвърля със зачатието ни, да го изкупим с покаяние. И нека земний подвиг на човека да бъде стремлението на душата към бога чрез красота и истина.” („Светите застъпници”)
. „— Ти тия ги махни, не сме мома и ерген да се лъжем. Нашето цвете е прецъфтяло.
— Може пак да се разцъфти — усмихна се Стоилка с ръка на устата.” („Задушница”)
. „Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. (…) А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.” („Гераците”)
. „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ („Гераците”)
. „— Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой.” („Чорба от греховете на отец Сисой”)
"Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта."
"Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро". („Пророк“)
"Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях."
"Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен."