Байлово: ​Послания, записани в скалите

Да, за същото Байлово става дума – на двайсетина километра от София, родното място на Елин Пелин, с музея на хумора и цветистия фолклор. На пръв поглед там няма нещо особено. Разбира се, наблизо има едно блато – Блатото на Андрешко. Има и куп малки тракийски могили край селото, но те са разкопани и разрушени още в началото на миналия век от местните шопи, които са намерили ново практично приложение на древните камъни – за строежа на къщите.  

***

Тази история започва пет километра след село Байлово, в местността Калугерица. Горе минава широко асфалтирано шосе без никакъв трафик. То е голямо дори за стандартите на социализма, по времето на който е построено. На места има дори четири платна. И доста дупки.

Достатъчно е човек да спре в селото и да попита за параклиса “Св. Никола” – всеки знае мястото. От едната страна е полянката с малкия параклис, с чешмата с няколко чучура и закрития навес с пейки. От другата страна нищо не се вижда.

След малко търсене под един бор откриваме каменна арка

и бетонни стъпала, покрити с мъх. До тях тече пълноводна чешма и надолу май следва пътека.

„Май” е казано само за благозвучие. Пътека вече няма – мястото е обраснало, склонът е стръмен, така че тук е моментът за едно предупреждение – не водете малки деца. Защото, за да слезе човек долу до дерето на река Смолска, използва няколко способа – пързаляне върху падналата шума, ловене за клони, придържане за корени. Не е сложно, не е опасно, но е неприятно – особено за хлапета.

Онези чешми по-нагоре тук се превръщат в поток, който тече сред попадналите дървета, сред мъхове и скали. На едно място дори образува малък водопад от два метра, после водата се губи сред шумата.

Водите на извора

са толкова варовити и носят толкова много калциеви соли, че в реално време може да се види как се образуват тераси от пореста утаечна скала - бигор. Падналите дървета, листата, дори мъховете са покрити със слой калцитна кора и за нула време се превръщат във вкаменелости.