Този месец се навършват 139 години от рождението на Димитър Иванов Стоянов, познат на всички с псевдонима Елин Пелин, пише Мениджър Нюз. Неговите разкази остават в сърцата на поколения българи, а приказките му често приспиват децата. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.
Следват няколко незабравими откъса от произведенията на „певецът на българското село”:
„Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.”
– Из „Андрешко”
***
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.”
– Из „Спасова могила”
***
„Ще се разсърдят, господин съдия! Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа… Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат.”
– Из „Андрешко”
***
„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
– Из „Пророк”
***
„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”
– Из „От кал”
***
„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
– Из „Пророк”
