Емоциите са заразни като грипа
бързите несъзнателни реакции са по-ефективни от съзнателната оценка на движенията на противника. Моят учител по кендо – петкратният британски шампион Стюарт Гибсън - ни казваше, че битката се печели още с началния крясък – защото той светкавично предава информацията за нивото на агресия у противника и след бързо сравнение със собствените способности човек приема, че ще бъде победен, или придобива увереност в себе си.
Дали обаче податливостта на зараза е еднаква у всички нас? Оказва се, че светът се дели на „заразяващи” и „боледуващи”. По-експресивните хора, чиито емоции буквално се изписват върху лицето и жестовете им, обикновено отговарят за задаването на тона при общуване. Високият глас, резките жестове и наклоненото напред тяло обикновено поставят събеседника в пасивна позиция, която го кара само да възприема, но не и да влияе. От друга страна, хората с висока автономна реактивност – способността да се преживява силно при емоционални ситуации, причиняваща сърцебиене и нервност – са най-беззащитни пред заразата. Специалистите обаче не съветват да си изграждаме имунитет срещу чуждите чувства. „Това ще ви коства много - твърди Качопо. - Изолирането от негативните емоции ще притъпи и способността ви да прихващате позитивните и ще намали социалната ви интелигентност.”
Емоционалната зараза може да ни повлияе даже до три нива в социалната мрежа – тоест, ако приятел на наш приятел е щастлив, статистическата вероятност и ние да закачим от това щастие скача почти двойно. Проучване на медицинския факултет на Харвардския университет показа, че щастието и нещастието не ходят по хората само въз основа на непосредствено имитиране на езика на тялото в определена ситуация. Близо 5000 души били проследени в продължение на 20 години. Учените открили, че когато някой е щастлив, вероятността негов приятел, живеещ на разстояние до два километра от него, да преживее същото усещане, скача с 25%. За съседите шансът нараства до 34%. Приятелят на приятеля пък има с 10% по-висока вероятност да погледне на живота през розови очила. При това ефектът от взаимното влияние бил продължителен – резултатите от него можело да продължат и година. Изводът – качеството на живота на близките ни пряко се отразява на нашето. Може би другия път ще се замислите, преди да поканите мрънкащия си колега на кафе.
Емоциите са език без думи – език, който е ключов за живота на всеки от нас. Тази древна сигнална система е играла главна роля в развитието на човешкия мозък много преди думите да поемат основната роля в общуването между себеподобните. Вероятно всички сме свързани с тази верига – аз заразявам теб, ти заразяваш него и така нататък, докато някога споделената емоция достигне мащаба на глобална пандемия – ефект, който всички усетихме в кризата още преди съкращенията. Ето защо осъзнаването и развиването на емоционалната интелигентност е от огромно значение за това по какъв начин ние – и близките ни – ще преминем през живота.
От архива на "Обекти"
Автор: Елена Панова