Германският писател Ерих Кестнер е не само един от най-любимите автори за деца (нали помните "Хвърчащата класна стая", "Двойната Лотхен" и "Антон и Точица"?), но и един от най-задълбочените и критични умове на 20. век.
Той никога не подминава с мълчание недъзите на съвременното общество, така и не приема, че войната е нужна на хората и не спира да критикува режима на националсоциалистите през 30-те и 40-те години, въпреки всички проблеми, които му донася това. През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически неблагонадежден", той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия.
Тук ви представяме едно от по-малко известните есета на Кестнер, в което писателят с присъщия си хумор и остроумие засяга темата за "неправилните" (а може би неудобни?) въпроси и какво прави нашето общество с тях. Макар и писана преди почти век, творбата звучи много актуално и днес. Чудесният превод е дело на Венцеслав Константинов.
“От въпросите пониква всяко цвете,
което весели земята суха — помислете
за детския въпрос: „А вятърът къде е,
щом вън не духа?“
“Въображаемата градина, в която се засяват въпроси и поникват отговори, е огромна. Има полезни въпроси подобно на полезните растения и техните отговори се отличават с голяма хранителност. Има декоративни въпроси с доста пъстроцветни отговори, които ни забавляват. За дома те са добра украса, докато увехнат. А и техните претенции не са по-големи. Има и помпозни въпроси. Тях Тухолски наричаше „пруплеми“. Техните настръхнали отговори заемат доста голямо място в градината. Но те имат популярност и са много разпространени. Има паразитни въпроси, както и такива отговори. Те обичат да се присламчват до истински грубите и тъмни въпроси и, незабелязани от тях, да живеят на гърба им. Има негодни за употреба и отровни отговори, които почти не се различават от безвредните. А разни бурени, непосети от никого, разрастват буйно сред ароматните треви и цветното зеле на отговорите.
