Димитър Димов е един от най-видните ни белетристи от 50-те години на 20.век. Това, което определя високото му място в българската литература, са нововъведенията, които той прави. Димов разкрива образа на един нов тип жена, непознат за нашата литература до този момент – жената бездна, фаталната жена, която не може да бъде напълно опозната от другите. Той се интересува от тъмното в човешката душа, неслучайно го определят като поет и философ на трагичното в живота. Романът „Тютюн“ е неговият трети роман. Появява се през 1951 г., оставяйки дълбока следа както сред читателските кръгове, така и в социално-политическото битие на България. Той разтърсва литературните среди до такава степен, че е подложен на яростна критика от неговите критици, начело с Пантелей Зарев, литературен критик, академик, бивш председател на Съюза на българските писатели, народен деятел на културата. Романът е определен като „еротичен”, буржоазен, като чуждо явление, като вреден за морала на българското общество. На писателя се „препоръчва” да го преработи, което Димов прави не без вътрешна борба. Новото преработено издание се появява през 1954 г. Днес и двете издания имат стойността на оригинал.
Предлагаме ви някои незабравими цитати от романа „Тютюн”.
• „- Ти говориш постоянно за пари... Баща ти трябва да е много беден – съчувствено забеляза тя.
- Да, варварски, ужасно беден!... едва ли има нещо, което да мразя повече от бедността.”
