Ново изследване, в което се сканира мозъкът на участниците преди, по време на, и пет дни след четенето на роман открива, че последното е свързано с трайни неврологични промени.
Романът, който учените дават на 19-те участници в изследването, е „Помпей“ на Робърт Харис. Доброволците се подлагат на скенер всеки ден, в продължение на 19 последователни дни, за да се наблюдава мозъка им в състояние на покой.
Резултатите, публикувани в списание Brain Connectivity, показват, че в състоянието на мозъка в покой се наблюдават промени, които продължават да са налични и след като участниците завършват четенето на романа.
Ето какво казва водещият автор Грегъри Бърнс:
„Въпреки че участниците не четат романа по време на сканирането, те запазват повишената свързаност. Наричаме това „активност в сянка“ – нещо като мускулната памет.“
Увеличената свързаност се наблюдава първо в зоните на мозъка, свързани с възприемането на езика: левият слепоочен кортекс. Този тип промени обаче са сравнително краткотрайни.
Резултатите от скенера показват и повишена активност в област от мозъка, която отговаря за чувството за допир и положение на тялото – соматосензорния кортекс. Тези промени се запазват и в петте дни след като участниците са завършили четенето.
Бърнс коментира:
„Неврологичните промени, които открихме, свързани със системите участващи във физическите усещания и движението, предполагат, че четенето на роман „пренася“ читателя в тялото на героя. Знаем, че добрите истории могат да ви накарат да влезете в кожата на някой друг в преносен смисъл. Сега виждаме, че това може би се случва и в биологичен.“
И така, ако четенето на добър роман може да остави отпечатък в ума и психиката ни, той оставя и биологичен отпечатък в мозъка ни.
Или, по думите на Уилям Стайрън:
Хубавата книга трябва да ви остави с много преживявания, и леко изтощени в края: докато четете, живеете няколко живота.
Оказва се, че е бил прав: не само метафорично, но и буквално.
Източник: PsyBlog
