Ето какво представлява „играта на столове“ на камерния оркестър „Орфей“

Всеки път по време на изпълнение на камерния оркестър „Орфей“ се провежда интересна игра на музикални столове. След всеки пасаж музикантите сменят местата си: един цигулар се отдръпва от централното място, като отстъпва място за друг цигулар, и така става с целия състав. За разлика от останалите състави за класическа музика, независимият оркестър от Ню Йорк не вярва в йерархии, фиксирани места или роли. Освен това всички изпълнения на оркестъра са без диригент.

Смяната на местата по няколко пъти на концерт разкрива уникалния поглед на „Орфей“ към лидерството. Без да разчитат на един лидер с палка и без да се фокусират върху изключителни изпълнители, музикантите от състава плавно преминават от лидерски към второстепенни роли.

Съгласно своята философия, 34-мата основни членове на „Орфей“ се противопоставят на обичайния „корпоративен подход“ на симфоничните оркестри и се отнасят един към друг като равни. С изключение на един музикант, който върши трудната работа по адаптирането на композицията за оркестър, всеки изпълнител, независимо от възраст, опит или автобиографията, получава еднакво заплащане за всеки концерт и има думата при всички творчески решения. Музикантите обсъждат и работят по всяко произведение като сплотен екип.

Това не означава, че изпълнителите нямат его или твърди убеждения. Директорът на оркестъра Александър Шейрл нарича с умиление техния творчески процес малко „хаотичен“. По време на репетиции преди последния концерт в „Карнеги Хол“ (концертен комплекс в Ню Йорк, САЩ) музикант, който не е част от главния състав, предлага „Кубинска увертюра“ на Джордж Гершуин да бъде направена „по-възхитителна и плавна“. Други оркестри няма да одобрят подобен съвет, но в „Орфей“ това се приема като част от работния процес. Който иска да участва пълноценно в работата на оркестъра, трябва не само да свири добре, но и да проявява артистична чувствителност и да дава обратна връзка на своя екип.

Нужни са няколко години, за да получиш място в състава. Докато другите класически оркестри провеждат слепи прослушвания и избират най-добре звучащия музикант, „Орфей“ обича да опознава потенциалните си бъдещи членове чрез концерти и турнета. Дали може да работи в екип, обяснява Шейрл, е също толкова важно, колкото и музикалния талант. „Ако имате великолепен музикант, който не приема критика от колеги и не работи добре с колектива, това ще съсипе всичко.“ Когато се освободи място, „Орфей“ избира нов член с тайно гласуване. Заради разнообразието от възрасти, етническа принадлежност, пол, културен произход и нагласи в групата, „Орфей“ не наема един и същ тип хора.

„Имаме много готвачи в кухнята и много мнения, но в края на деня те всички се събират заедно“, казва Шейрл.

Действително в своята 50-годишна история оркестърът е направил множество световни турнета, записал е повече от 70 албума и е получил десетки награди. Той процъфтява, защото властта и вземането на решения са разделени между всички участници.

Философията за лидерство на „Орфей“ извън концертната зала

Шейрл разпространява философията на оркестъра и в Orpheus Leadership Institute – учебна платформа, където музикантите споделят своето виждане за творческото сътрудничество и холакрацията (работна структура без йерархия). Той е убеден, че за много организации ще е полезно да използват някои аспекти от философията за управление на „Орфей“.

Първо, смяната на ръководните роли спомага за смирението и взаимното уважение между колегите, обяснява Шейрл. „Седейки в стола на лидера, се научавате да се държите уважително, защото след половин час ще се окажете в трудно положение. Този цикъл създава уважителен начин на общуване“.

Равноправието в екипа засилва индивидуалното участие и чувството на съпричастност. В други състави, където само звездни изпълнителни стоят на първите редове, ще видите как пада енергията на музикантите отзад. А в „Орфей“ всеки има възможност да бъде на първия ред. Фаготистката Джина Куфари вярва, че чувството за гордост прониква в целия ансамбъл. „Ние се гордеем толкова много, когато се качим на сцената, когато споделяме музиката с всички" – обяснява тя. „Вдъхновяващо е, защото сами създаваме всичко – всеки от нас има принос“.

Гъвкавостта е ключов принцип в метода на „Орфей“. Това е особено забележимо, когато оркестърът покани солист за изпълнение. Те имат дълъг списък с изпълнители като Йо-Йо Ма, Анна Софи фон Отер и Пека Куусисто, а членовете на оркестъра са подготвени да работят с различни гости и темпераменти. През февруари съставът работи с легендарния кубински джаз тромпетист Артуро Сандовал – тогава „Орфей“ приема предложението на 72-годишния музикант да направи изпълнението на неговата композиция по-емоционално.

По средата на концерта в „Карнеги Хол“ музикантите удовлетворили необичайната молба на Сандовал да постави на пауза изпълнението и да повтори част от произведението – сторило му се, че при първия опит не се е справил достатъчно добре. „Не мисля, че щях да си простя, ако бях оставил нещата така, както бяха“, срамежливо казал Сандовал на публиката. В крайна сметка той изпява прекрасно произведението, а оркестърът изглеждал много доволен, че му е помогнал в това.

Виолончелистът Джим Уилсон казва, че свиренето в „Орфей“ го е научило на нюансите на влиянието и силата. Той отбелязва въздействието на колежката си Мая Гунджи, която свири на тимпани. На репетиции тя е мълчалива, но Уилсън я смята за ръководител на целия ансамбъл. „Тя наистина е много внимателна с думите си, но си напълно уверен, че тя ще бъде в основата на каквото и да е изпълнение“, обяснява той. „Това е лидерство чрез мълчание“.

Уилсън е един от тримата художествени директори заедно с Куфари и виолиста Кристоф Хюбнер. На него му е интересно да види как философията на „Орфей“ променя правителствената бюрокрация. „Мисля, че в политиката се отделя много внимание на лидерството на първа линия - отбелязва той, - но понякога водиш отзад или отстрани и така ставаш добър съюзник или партньор. Понякога излизаш и ръководиш отвън“.

Качествата на ефективната самоуправляваща се организация

Може ли формулата на „Орфей“ да се използва в други организации? Може ли наистина в екип, който се управлява сам, да има хармония, равенство и чувство за удовлетворение?

Професорът от бизнес училището на университета в Ню Йорк Джулиана Пилемър казва, че компании като Morningstar (финансова компания) и Zappos (компания за дрехи и обукви) правят това от години. По думите на Пилемър ключовият момент е в създаването на среда, която насърчава доверието между участниците. „Силната култура на взаимопомощ и сътрудничество, със стимули и подкрепящи практики за набиране на персонал, е от решаващо значение за запазването на този модел“, казва тя.

На фундаментално ниво екипите следват основните принципи за сътрудничество на „Орфей“. „Вежливостта е норма“, споделя Уилсън. „В редките случаи, когато някой прекрачи границата, цялата група говори с него. Говорим за езика – кое е уместно и кое не, както на всяко друго работно място“.

Източник: Quartz at Work / Мениджър Нюз