Какво точно представлява токсичният срам? Според лицензирания брачен и семеен терапевт и експерт по взаимоотношения и взаимозависимостта Дарлийн Лансър (Darlene Lancer) срамът може да бъде определен като токсичен, когато започва да разрушава живота ни. Всеки един от нас изпитва срам в един или друг момент. Това е емоция, придружена от физически симптоми, като всяка друга. Проблемът е, когато негативната емоция е изключителна интензивна. Тогава емоционалната болка е значителна и трудно преодолима.
Силното чувство на срам стимулира симпатиковата част на вегетативната нервна система, предизвиквайки една от трите реакции бий се/бягай/замръзни на място. И така, ние се чувстваме незащитени и искаме да се скрием или реагираме със силен гняв, като същевременно с това се възприемаме като напълно отделени от другите и от добрите си качества. Възможно е срамът да ни попречи да мислим или да комуникираме ясно какво се случва. Вследствие на това започваме да изпитваме силна себеомраза, която само се засилва, тъй като не можем да се отърсим от негативните емоции.
Различни стимули събуждат чувство на срам в различните хора. Силата на изпитаните емоции варира значително между хората, като зависи пряко от предишни преживявания, културните разбирания, личностни характеристики и самото събитие, спрямо което реагираме.
За разлика от обикновения срам, "вътрешният срам" се преодолява много трудно и променя значително нашата представа за самите нас. Именно тогава срамът се превръща в "токсичен", термин, предложен от Силван Томкинс (Sylvan Tomkins) в началото на 60-те години на миналия век. За някои хора токсичният срам може да монополизира цялата им личност, докато при други хора той не е постоянно на преден план, но пък може лесно да се задейства.
Характеристики на токсичния срам според Дарлийн Лансър
Токсичният срам се различава от обикновения срам, който преминава за няколко часа или един ден, в следните отношения:
- Когато изпитваме негативната емоция, тя продължава много по-дълго.
- Чувствата и болката, свързани със срама, са много по-интензивни.
- Не е необходимо фактор от средата да го задейства. Нашите собствени мисли могат да предизвикат чувство на срам.
- Това води до непрестанен цикъл от негативни емоции, които причиняват депресия и чувства на безнадеждност и отчаяние.
- Появява се хронична тревожност, породена от страха от изпитването на срам.
- Негативната емоция е придружена от гласове, образи или убеждения, които се коренят в детството и са свързани с негативна "срамна история", касаеща самите нас.
- Не е необходимо да си припомняме за първоначалния източник (който обикновено произхожда от детството или предишната травма) на изникналия в сегашния момент срам, за да изпитаме негативната емоция.
- Той създава дълбоки чувства за некомпетентност.
Основаващи се на срам убеждения
Основното убеждение, причиняващо срама, е "Аз не мога да бъда обичан от никой друг и не съм достоен за връзка". Обикновено вътрешният срам се проявява като едно от следните убеждения или вариация на тях:
- Аз съм глупав.
- Аз съм неатрактивен (особено за романтичен партньор).
- Всичко, което правя, е неуспешно.
- Аз съм лош човек.
- Аз съм измамник или лъжец.
- Аз съм егоист.
- Аз не съм достатъчен.
- Мразя себе си.
- Моето мнение или думи нямат значение.
- Аз съм несъвършен или не достатъчно добър.
- Не трябваше да се раждам.
- Не заслужавам любов.
- Причината за токсичния срам
Според Дарлийн Лансър в повечето случаи срамът се превръща в токсичен от хронични или интензивни негативни преживявания в детството. Родителите могат неволно да предадат своя срам на децата си чрез думите си или невербално поведение. Например, детето може да се чувства сякаш не заслужава обич поради проява на безразличие, отсъствие или раздразнителност от страна на родителите си.
Също така е възможно малчуганът да се чувства недостатъчно добър поради прекомерното коригиращо поведение на своите майки и бащи. Според Дарлийн Лансър децата трябва да се чувстват обичани и от двамата си родители. Когато тази връзка е нарушена, като например, когато детето е непрекъснато укорявано, то започва да се чувства самотно, изолирано и засрамено. Въпреки това, дори ако срамът е станал неизменна част от личността, той може да бъде преодолян благодарение на по-късни положителни преживявания.
Дарлийн Лансър съветва, че ако не се лекува, токсичният срам може да доведе до агресия, депресия, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство и/или пристрастяване. Той води до ниско самочувствие, тревожност, ирационално чувство за вина, перфекционизъм и взаимозависимост, и ограничава способността ни да се наслаждаваме на качествените отношения с другите и професионалния ни успех.
