В началото на пандемията от COVID-19 тоалетната хартия бе почти толкова трудна за намиране, колкото и различните защитни пособия. Въпреки че тя съществува в западния свят поне от 16-и век сл. Хр., а в Китай – от 2-ри век пр. Хр., милиарди хора днес продължават да нямат достъп до нея.

В минали времена тоалетната хартия е била още по-голяма рядкост. Какво тогава са използвали древните хора при посещението си до тоалетната?

Трудно е да отговорим на този въпрос, използвайки единствено археологическите данни, казва Сюзън Морисън, професор по средновековна литература в Тексаския университет и автор на книгата Excrement in the Middle Ages; Sacred Filth and Chaucer's Fecopoetics (Palgrave Macmillan, 2008).

„Не разполагаме с голяма част от материала, тъй като той е органичен и просто изчезва“, допълва тя пред Live Science.

Учените обаче успяват да възстановят някои образци – включително такива със следи от фекалии – както и изображения на предшественика на тоалетната хартия в изкуството и литературата.

Някога хората са използвали всичко – от своите собствени ръце до царевични кочани и сняг. Един от най-старите материали, за които имаме исторически данни, е т.нар. хигиенизираща пръчка, датирана в Китай преди 2000 години (според изследване, проведено през 2016-а и публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports).

Хигиенизиращата пръчка е представлявала дървена или бамбукова пръчка, обвита с парцал. По време на гръко-римския период от 332 г. пр. Хр. до 642 г. сл.Хр. гърците и римляните са почиствали задните си части с друга пръчка, наречена терзориум (според научен труд, публикуван в BMJ). В единия ѝ край откриваме гъба. Тази пръчка обикновено е била оставяна в обществените тоалетни за всеобщо ползване.

Съвременна реплика на терзориум. Източник: D. Herdemerten/Wikipedia/CC BY 3.0

Някои учени твърдят, че терзориумът не е използван за почистване на задните части на хората, а за самите тоалетни. Хората чистели пръчката, като я потапяли в кофа с вода, сол и оцет или като я поставяли на струята вода, течаща под тоалетните чинии.

Гърците и римляните се почиствали и с помощта на керамични парчета с овална или кръгла форма, наречени песой (pessoi). Археолозите са откривали подобни останки със следи от фекалии, а на древна чаша за вино можем да видим как мъж почиства своите задни части с песой.

Много е възможно гърците да са се почиствали и с острака – керамични парчета, които те гравирали с имената на техните врагове при гласуване за остракизирането им.

Тези керамични материали обаче най-вероятно са наранявали задните части, раздразнявали са кожата и са предизвиквали външни хемороиди (според BMJ).

В Япония през 8-и век сл. Хр. хората са използвали друг тип дървена пръчка, наречена чуги, за да почистват и външната, и вътрешната част на ануса.

Въпреки че като цяло пръчките са били популярно средство за почистването на задните части в древността, хората по онова време са използвали и много други материали – включително вода, листа, трева, камъни, животинска кожа и мидени черупки.

Според Морисън през Средновековието хората са използвали и мъх, острица, слама, сено и парчета от гоблените.

Човечеството си е служело с толкова много различни материали, че през 16-и век френският писател Франсоа Рабле написва сатирична поема по въпроса. Той е първият, който споменава тоалетната хартия в западния свят, но я нарича неефективна.

Рабле заключва, че най-добрият вариант за почистването на задните части е гъшият врат. Въпреки че писателят се е шегувал, „перата, както и всичко органично, биха свършили добра работа“, допълва Морисън.

Дори днес тоалетната хартия не е нещо универсално. Така например в началото на пандемията австралийската новинарска медия SBS Punjabi се присмя на хората на Запад, които изкупуваха цялата тоалетна хартия в магазините, и им препоръча да се „мият, а не бършат“ с  нежна струйка вода.

Източник: Live Science