Проучване на геномни данни показва, че езиковата способност на човека е възникнала преди поне 135 000 години, а преди около 100 000 години езикът вече е бил в социална употреба, съобщава Phys.org.
Нашият вид Homo sapiens се е появил преди около 230 000 години, но въпросът кога точно се е зародил езикът остава обект на научни дискусии. Досегашните оценки варират в зависимост от различни доказателства – от вкаменелости до културни артефакти. Авторите на новото проучване прилагат различен подход, като разглеждат генетичната история на човечеството. Те изхождат от идеята, че всички човешки езици имат общ произход и затова ключовият момент е кога регионалните групи хора са започнали да се разпространяват по света.
Генетичните данни разкриват тайните на езиковата еволюция
„Логиката е много проста“, казва Шигеру Миягава, професор от Масачузетския технологичен институт (MIT) и съавтор на изследването. „Въз основа на геномни данни за географското разминаване на ранните човешки популации можем да твърдим с голяма доза сигурност, че първото разделение е станало преди около 135 000 години. Следователно, човешкият езиков капацитет е съществувал още тогава или дори по-рано.“
Изследването обхваща анализ на 15 генетични проучвания, публикувани през последните 18 години. В три от тях са използвани данни за унаследяването на Y-хромозомата, в други три – митохондриална ДНК, а в девет – пълен геномен анализ. Данните сочат, че първоначалното разклонение на човешките популации е започнало преди 135 000 години. Това означава, че след възникването на Homo sapiens различните групи постепенно са се отдалечавали географски, което е довело до развитие на генетични вариации сред регионалните субпопулации.
Как езикът се е утвърдил в обществото?
Анализирайки периода на формиране на генетичните различия, учените могат да направят изводи за времето, когато Homo sapiens все още е съществувал като единна, нерaзделена популация. Според Миягава изследванията постепенно изграждат консенсус относно момента, в който са настъпили тези географски разделения.
Някои учени предполагат, че езиковите способности датират от преди няколко милиона години, като базират тезата си на физиологичните особености на приматите. Според Миягава обаче ключовият въпрос не е кога приматите са могли да издават определени звуци, а кога хората са развили когнитивната способност да създават език – система от лексика и граматика, която позволява безкрайни изразни възможности, базирани на правила.
Теорията за произхода на езика предполага, че хората са притежавали когнитивния капацитет за език преди същинското му формиране и социална употреба. Това откритие може да има дълбоки последици за разбирането на еволюцията на комуникацията и познавателните способности на човека.
Проучването е публикувано във Frontiers in Psychology.
