Връзката с майка ви е основата на отношенията ви с външния свят, със себе си и другите. Ако тя е била сложна, ще ви е трудно да изградите зрели връзки, да реализирате потенциала си, да сбъдвате мечтите си. Вашето съществуване ще бъде усложнено от тежки емоции на копнеж, безпокойство, обида, гняв, вина, чувство за непълноценност.
Ако по една или друга причина майка ви не е била в състояние да ви обича безусловно, да вижда красотата във вас, да уважава личността ви просто защото сте едно прекрасно човешко същество, а не заради постиженията и послушанието ви, отхвърляла е любовта ви, наказвала ви е, като ви е лишавала от любовта си, емоционално ви е откъсвала, проявявала е психическо и физическо насилие над вас, може да ви е много трудно да създадете и поддържате хармонични отношения с хората, да почувствате външния свят като свой дом, да усетите силата си да се променяте, да градите живота си, да виждате красотата в себе си и в другите.
Може да сте много несигурен, тревожен човек, с трудни взаимоотношения. Възможно е контактите с други хора да ви изморяват. Вероятно дори потискате агресията си, като се измъчвате с автоагресия. Може да сте склонни да въплъщавате благополучието си само във въображението, а в действителност да се задоволявате с малко – имате сложни, нещастни лични взаимоотношения, както и работа, която буквално ви разболява, защото дълбоко в себе си "пазите" посланието на майка си, което тя несъзнателно ви е предала като дълбока настройка: "Ти не си достоен за щастие и любов, богатството и красотата на този свят не са за теб! ".
Един ден, когато ресурсите ви са изчерпани, психологическите ви защити отслабнат или престанат да действат, може да се сблъскате с дълбока душевна криза, в която остро ще изпитвате самосъжаление, дълбока обида, гняв и дори омраза към майка си, че и желание да я няма. Да, това е доста често срещано явление, но не е прието да се говори за него. Важно е да осъзнаете, че всички чувства, които изпитвате, особено силните, са ваши и имате пълното право да ги изпитвате.
Но тъй като това са много тежки, силни, дори разрушителни чувства, добре е да го правите с подкрепата на човек, който се интересува от вашето благополучие - психолог или психотерапевт. Тогава заедно ще можете да ги изживеете с възможно най-малък дискомфорт. Ще можете да се изразите, да разберете по-дълбоко себе си и майка си, да "изясните отношенията си с нея" под формата на въображаем диалог и да разберете, че в отношението ѝ към вас не е имало злонамереност, а само собствена безпомощност и "психическа деформация", с които не е могла да се справи.
И тогава ще можете да промените отношението си към себе си, "трансформирайки" автоагресията в дълбоко приемане, в усещане за вашата несъмнена ценност. Отношенията ви с другите ще се променят. Чувството на омраза към майка ви, което ви кара несъзнателно да възприемате външния свят като едно враждебно и тъмно място, ще се преобразува в дълбока, неинтелектуална, истинска прошка. Прошка, дадена от един възрастен, силен, красив, духовно зрял човек. И може би за първи път ще разпознаете "другия" външен свят като ваш дом, където тревогата, болката и омразата вече не съществуват.
Източник: cluber.com.ua
