Всяка бръчка и несъвършенство са белег на моя живот
Гола, аз застанах пред вратите на гардероба, с включени лампи, и се подготвих. Поех дълбоко дъх и нагласих огледалото, така че да виждам цялото си тяло. Напрегнах съзнанието си, за да го изчистя от вътрешната си представа за мен самата. Отворих очи и се вгледах внимателно в тялото си. Сърцето ми се сви от истината – вече не съм млада. Аз съм една поживяла жена. Тялото ми казва, че през всичките тези години е носило духа ми през живота.
На 59 години съм – в отлично здраве и добра физическа форма. Висока съм 175 см и тежа 61 кг. Нося шести размер по отношение на дънки и дамски панталонки. Гърдите ми са все още далече от пъпа. Всъщност, все още се мъчат да запълнят изцяло B-тип сутиен. Бедрата ми вече не са кадифени, а по дупето ми има трапчинки. Горната част на ръцете ми виси мъничко, а по кожата ми си личат следите от Слънцето. Около кръста ми се усеща една специфична мекота – това пространство отдавна не е гладко изпънато. Коремът ми пък ще ви каже, че е преживял цезарово сечение. Заради него бикините ми не седят толкова добре, но пък за сметка на това получих син.
Защо съм толкова критична към себе си? Време е да контрирам щетите, нанесени от моята култура, от моите собствени страхове. Време е да налея малко топла любов в собствената си душа. Време е да призная всеки белег, всеки сантиметър от своето тяло, който не е идеален. Тяло, което бе наречано „твърде сбръчкано“ от мъж, който бе привлечен от моята енергия и съзнание, но който не хареса голата истина за мен. Той се казваше Дейв и бе на 55 години.
Срещнахме се в сайт за запознанства. Дейв бе интересен, възпитан и духовит. Държеше ме за ръка и ме водеше на дълги разходки с велосипед. Измина много километри, за да стигне до дома ми. Приготви вечеря и за двама ни, разроши главата на щастливото ми куче. Копнеех да опозная изцяло този мъж. И така, планирахме един уикенд заедно. Тогава нещата започнаха да стават объркващи, имаше неизречени думи, нещо не беше наред. Легнахме в леглото, както правят двойките – без дрехи, докосвайки си. Целувките бяха споделени, а с прегръдките дойде и сънят. Опитах се да инициирам още интимност през уикенда, но все път бях отблъсквана.
В понеделник вечер по телефона попитах мъжа, който споделяше леглото ми три нощи подред защо не правихме любов. „Тялото ти е твърде сбръчкано – каза ми той без каквато и да е пауза. – През годините се разглезих с млади жени. Не мога да се възбудя с теб. Обичам енергията и смеха ти. Харесвам съзнанието и сърцето ти. Но просто не мога да преодолея тялото ти.“
Бях зашеметена. Болката щеше да дойде по-късно. Попитах го бавно и внимателно дали тялото ми е неприятно на външен вид. Той отвърна да. „Т.е. това, че ме видя голя, бе проблем за теб?“, попитах го аз. Той ми каза, че е трябвало да отвръща поглед. И когато сме светнали лампите, той е трябвало да си представя, че тялото ми е било по-младо, че аз самата съм по-млада. Поех дълбоко дъх, докато осмислях информацията. Лицето ми бе пламнало, чувствах срам, спомняйки си за моята голота с него през последните дни.