Докато изнася сказки за бъдещото въздухоплаване, се убеждава, че бъдещите летателни апарати ще имат крила, слабо наклонени по посоката на движението, и че за да се вдигнат във въздуха, ще им трябва предварително засилване по земята. Заради това изоставя орнитоптерите и започва разработката на самолет с въздушно витло, задвижвано от бензинов двигател.

Читателят сигурно е забелязал, че това става повече от година преди братя Райт да полетят. Подобен аероплан в Европа построява Луи Блерио след 7 години. Джамджиев отново се озовава в Париж, завежда изобретението си "Нова система аероплан" под N 26224 и за него получава диплом от Френската академия. Десет години по-късно регистрира в Чехия, в заводите "Шкода", свой модел самолет, който нарича "Бързолет".

Понеже отникъде не получава помощ, Хараламби Джамджиев и съпругата му Кинка правят мелница в Силистра, която подпомага връщането на заемите, с които финансира изобретенията си. Тя обаче изгаря на два пъти, през 1906 и 1916 г., когато семейството е в Молдова, и отново е вдигана от основи.

До 1910 г. нашенецът с неспокоен дух извършва серия опити с летателни машини и се убеждава, че

колкото крилете са по-дълги, толкова по-лесно излита самолетът. Този принцип той използва и при създаването на първите безмоторни български самолети заедно с Васил Златарев. Те правят три апарата малки планери и двуплощни хвърчила, а Златарев става първият българин, който лети с безмоторен апарат.

През 1912 г., преди Балканска война, военното министерство финансира негова разработка за артилерийски ракетен снаряд. Опитите си прави на поляна далеч от София, за да не стряска столичани, днес на това място е парк-хотел "Москва".  Снарядите са изстрелвани към Витоша, а специална военна комисия ги оценява като много добри.

През 1919 г. решава да запознае Александър Стамболийски с най-новата си разработка - тримаран, задвижван от въздушен и бензинов двигател. Този път държавата го финансира, заминава за Варна и в арсенала изработват поредното му изобретение. Първоначалният вариант е със скорост 6 възела, а следващият – 12.

Това е първият моторен плавателен съд у нас с въздушен двигател.

След като не получава нужното удовлетворение, през 1924 г. Хараламби Джамджиев изоставя авиационните си разработки и става преподавател в Авиационното училище, където чете лекции по моторно дело. Неспокойният дух на откривателството все така не му дава мира и патентова ново изобретение - вместо тухлена зидария предлага скелетни елементи от бетон и желязо - предвестник на по-късните панели.

Хараламби Джамджиев умира през 1961 г. в София. През последните години от живота си се отдава на билколечение. Той обаче ще остане в историята ни като първия изследовател на аеродинамиката, първия изобретател на летателна машина и първия българин, получил патент за своя самолет в чужбина.

Автор: Григор Николов