Може би звучи парадоксално, но е вярно: ранното поправяне на евентуални зрителни и слухови нарушения повишава качеството на живот - както на средна възраст, но най-вече в старостта, защото спадат към 14-те предотвратими рискови фактора за деменция. Но защо всъщност се страхуваме толкова от съответните помощни уреди? От суета? Мнозина отхвърлят с възмущение вероятността да посегнат към слухов апарат в разцвета на силите си. Не толкова щекотлив е въпросът с очилата за четене. Въпреки това и тях поставяме едва ли не в същата лига като проходилката. Смятаме, че сме прекалено млади за очила, но дали? Все по-трудно, дори невъзможно ни е да различаваме букви и цифри, но за да си вземем очила с истински стъкла, ножът наистина трябва да е опрял до кокала. Може би чак когато разберем, че съседът отсреща, който постоянно кисне на балкона си, всъщност е чадър за слънце в калъфа си, а не човек.

Нека не се заблуждаваме. Рано или късно пресбиопията, т.нар. „старческо далекогледство“, засяга всички ни, защото е естествено развитие в процеса на стареене и не става дума за недъг. Тя започва най-често на 40-годишна възраст, което е прекалено рано, за да си признаем, че отдалечаваме книгата все повече и повече от очите си, когато четем. Още по-яростна е съпротивата по темата за слуха. Но в даден момент осъзнаваме, че вече ни е срам да молим събеседника си да повтаря изреченията си и тогава волю-неволю се предаваме.

За да предотвратим деменцията, трябва навреме да вземем мерки

И ето че стигаме до темата за дълголетието. Това ще рече стил на живот, при който правим всичко възможно да остареем, но същевременно да останем здрави и тонизирани – физически и душевно. Време е превенцията най-после да изглежда по-секси. Логично е да започнем, докато още има време, тоест докато сме сравнително млади. „За хората на средна възраст, които искат да се предпазят от деменция, най-важната мярка е да си набавят слухови апаратчета, когато слухът им се влоши“ – подчертава проф. д-р  Щефан Тайпел, ръководител на изследователски екип към Германския център по невродегенеративни заболявания. Д-р Ане Пфицер-Билзинг, ръководителка на научния отдел на Общонародната инициатива за изследване на алцхаймер, допълва: „Намаленото зрение може да има същите последици като недочуването.“ Когато човек вижда или чува лошо, той все повече се отдръпва от обществения живот и по-рядко се среща с приятели или близки. Тази социална изолация води до това мозъкът да се стимулира по-слабо, вследствие на което продуктивността намалява. „При засегнатите рискът да се разболеят от алцхаймер е по-висок. Освен това социалната изолация може да доведе до депресия, която също е сред рисковите фактори за деменция“, продължава специалистката. 

Надскачането на себе си помага да запазите ума и духа си бодри

Комисията на „Лансет“ за превенция, интервенция и грижа за хората с деменция неотдавна допълни списъка на 12-те заболявания, които биха били предотвратими чрез здравословен начин на живот или медицинско обслужване, с още две. Увреждането на слуха отдавна е в списъка, сега към него се добавят слабото зрение и високият холестерол. Според нивото на съвременната наука става дума най-вече за:

Ограничена способност за чуване

Ограничена острота на зрението

Повишени стойности на холестерола

Високо кръвно налягане

Депресии

Травми на главата

Обездвижване

Диабет тип 2

Затлъстяване

Злоупотреба с алкохол

Тютюнопушене

Социална изолация

Замърсяване на въздуха

Ниско образование

Обърнете внимание, че става дума за рискови фактори, а не за сигурни причини за деменцията. Тоест не е казано, че ще се разболеете, ако някой от тези фактори се отнася за вас, и обратно – че ще бъдете пощадени, ако не отговаряте на нито един. Важно е преди всичко да сте наясно за рисковите фактори и съответно да ги лекувате или отстраните.