Преди много време една моя приятелка на име Светлана се премести в Австралия, но продължи да поддържа връзка с някои от роднините си, които са останали в родината ѝ.

Миналата година племенницата ѝ я помоли за разрешение да дойде да живее при нея.

По онова време в Австралия на хора като нея ѝ оказваха пълен пакет от подкрепа:

седмични помощи и купони за храна и дрехи;

възможност да се запишат на безплатни курсове по английски език;

помощ при намирането и плащането на жилище.

А ако човекът нямал нищо против да работи, но не можел да си намери работа, му намирали нещо обикновено, колкото да може да се самоиздържа.

Племенницата ѝ пристигна, установи се, намери си работа, а след това започна да пътува навсякъде и да се забавлява. Ами защо? Светлана правеше всичко сама, не искаше нищо от роднината си, затова си организираше сама всичко.

Племенницата не притесняваше Светлана по никакъв начин, но и не правеше нищо добро - от нейна страна изобщо нямаше обмен на енергия.

Не миеше чиниите и не миеше ваната; не готвеше храна; не плащаше сметките (дори частично); не връщаше пари назаем (все пак са роднини, нали?); не споделяше купони за отстъпки или нещо безплатно.

От нейна страна също нямаше приятелско или поне топло отношение - тръгваше си рано сутрин, връщаше се вечер и си вършеше работата.

Има такава категория гости (и най-често те се срещат сред близките роднини), които идват в къщата или дори живеят в нея известно време, привидно не правят нищо лошо, но не искате да живеете близо до тях.

Не че този човек трябва или е длъжен да го прави. Съвсем не. Но само да вземе и да не даде нищо обратно също не може. Независимо дали сте роднини или приятели, отношенията са хармонични само там, където и двете страни влагат по нещо.

Тази истина е очевидна и разбираема, но ние сме склонни да я забравяме. А е необходимо да си спомняте за нея, за да не си навличате ненужни проблеми.

"В моя живот влизат тези, които искат да влязат, и тези, които искат да си тръгнат, но има общи правила за всички гости: когато влизаш, избърши краката си, когато излизаш, затвори вратата след себе си" - Харуки Мураками.

Избърсването на краката трябва да се прави не само на килимчето пред вратата, но и енергийно - да бъдем благодарни и да не се възползваме от чуждата доброта и грижа.

Източник: cluber.com.ua