7. Често се сравняват с другите.

Това е често срещана черта сред хората с ниско самочувствие. Те сравняват живота си с живота на другите и строго преценяват себе си, че не се съобразяват с него. Социалните медии само засилват този проблем, като представят внимателно подбрани акценти, които могат да изкривят реалността.

Основното нещо е да запомните, че всички ние имаме свои уникални пътища и трудности. Вместо да сравнявате, фокусирайте се върху пътя си и празнувайте постиженията си, колкото и незначителни да изглеждат.

8. Трудно приемат конструктивна критика.

Конструктивната критика е предназначена да ни помогне да растем и да се усъвършенстваме. За хората с ниско самочувствие обаче това може да се възприеме като лична атака. Те могат да я приемат присърце, виждайки я като доказателство за предполагаемата им неадекватност, а не като средство за подобрение.

Реакцията им на критика може да варира от отбранително поведение до пълно оттегляне. Това се случва, защото те вече виждат себе си през критична леща и всяка допълнителна критика само засилва тяхното съмнение в себе си.

Да се научиш да приемаш критиката положително и да я използваш като инструмент за самоусъвършенстване е важна стъпка към подобряване на самочувствието.

9. Отричат постиженията си.

Хората с ниско самочувствие са склонни да омаловажават постиженията си. Без значение колко големи или малки са, те често приписват успеха си на късмет или външни фактори, вместо да признават собствените си умения и упорита работа.

Това поведение ги държи зациклени в съмнение към себе си, тъй като те никога не признават напълно своя потенциал. Важно е да празнувате всяко постижение – това е доказателство за вашите способности и доказателство, че сте способни. Признаването на вашите постижения помага да спечелите увереност и укрепва самочувствието ви.

***

Не забравяйте, че всеки от нас има присъща стойност, която не се определя от нашите постижения, външен вид или одобрение от другите. Пътят към по-здравословно самочувствие започва със самоприемането/любов към себе си. Става въпрос за приемане на нашите силни страни, признаване на нашите недостатъци и осъзнаване, че сме достатъчно добри такива, каквито сме.

Психологът Карл Роджърс веднъж каза:“любопитен парадокс е, че когато приемам себе си такъв, какъвто съм, тогава мога да се променя“. Това мощно прозрение илюстрира важността на самоприемането по пътя ни към саморазвитието.

Марина Карасева; превод: Йосиф Йоргов