Не са много решенията, които променят света, аспирантите рядко правят наистина революционен избор. През 1995 г. млад компютърен учен от Станфордския университет си избира темата за дисертация. Той бил наясно, че това може да повлияе на цялата му кариера, затова си съставил списък с 10 идеи, които го привличат.

Една от тях е свързана със сравнително новата световна мрежа, измислена шест години по-рано. Студентът се замислил дали е възможно да се организират хипервръзки към сайта по същия начин, както учените оформят цитати.

Както може би се досещате, този студент е Лари Пейдж и неговият проект, първоначално наречен BackRub, в крайна сметка се превърна в основата на алгоритъма PageRank и... търсачката на Google. Състоянието на компанията майка Google Alphabet днес надхвърля 1 трилион долара.

В ретроспекция гениалността на идеята, която завинаги е променила навигацията в интернет и донесла на Пейдж почти 100 милиарда долара личн богатство, може да изглежда очевидна.  Лесно е обаче да си представим алтернативен свят, в който Пейдж се спира на друг проект за докторантура

Като цяло изследванията показват, че хората рядко осъзнават истинската стойност на собствените си идеи. Това означава, че често не успяваме да видим потенциала на големите мисли, отказваме се от тях и губим време за по-малко обещаващи проекти. За щастие тези проучвания предлагат и някои хитри начини да се избегне тази грешка.

Преимуществата на втория избор

Едно от най-задълбочените проучвания е проведено от професора в Станфордската висша бизнес школа Джъстин Берг. В поредица от експерименти той моли участниците да предложат нови продукти или услуги - например нови форми на фитнес уреди или вълнуващи маршрути за пътуване. Участниците първо съставят списък с първоначални идеи и ги класират по ред на предпочитанията. След това получават допълнително време да разработят своите концепции. Накрая независимо жури оценява окончателните проекти.

Анализирайки данните за групата, Берг установява, че средностатистически първият избор на участника често не е най-добрият. Но втората идея предизвика повече ентусиазъм сред другите.

По-нататък в проучването си Берг установява, че рейтингите на участниците са изкривени от нивото на абстракция на суровите идеи. Участниците като цяло предпочитали най-конкретните концепции, които изглеждат и най-лесни за изпълнение. „Конкретната идея обикновено е по-близо до абсолютния потенциал, така че не е нужно да бъдете силен визионер“, казва Берг. „Стойността на идеята вече е относително ясна.“ Следователно, хората са склонни най-често да отстраняват по-абстрактни идеи, които не могат да бъдат незабавно приложени. С развитието им обаче потенциалните възможности на абстрактни идеи скоро стават очевидни, което ги прави по-популярни сред независимите съдии.

В качеството на прост пример можем да разгледаме  предложението на един от участниците в експеримента за „гравитационна или вятърна машина“, която би осигурила съпротивление на вашите движения - нещо като плуване, но без басейн. Отначало е трудно да си представи човек как може да се направи това, но след това участникът изследвал възможността за използване на магнитна платформа в комбинация с магнитно облекло. „Това би било толкова обичайно, колкото правенето на високи крачки в силовите тренировки.“, пише участникът. При превъртане с главата надолу с помощта на магнитите на тренажора, може дори да се левитира, облекчавайки дори и действия като стойка на ръце. С всички тези допълнително измислени и разработени детайли проектът се оказал в крайна сметка много популярен сред независимите експерти.

Как да разпознаем изключителните идеи

Както показват резултатите на Берг ние непрекъснато пропускаме най-добрите идеи, защото просто не можем да разпознаем късчетата самородно злато. Как можем да усъвършенстваме тази способност?

Предвид факта, че нашата интуиция често ни заблуждава, не би било зле да развием правилно рефлексивно мислене. Берг, например, установил, че е възможно да се подобрят прогнозите на участниците, като ги помолил да обосноват своите оценки - просто упражнение за размисъл, което им помогнало да оценят по-абстрактни идеи. „Ключът е, че трябва да се отнесете сериозно към мисленето си и да сте готови да промените решението си“, казва той.

Най-общо казано, Берг смята, че можем да отложим окончателния избор, докато не разработим няколко конкурентни опции. След допълнителните размишления, абстрактната идея, която първоначално е звучала не твърде обещаваща, ще започне да придобива съдържание и скоро може да изглежда по-вълнуваща. Ако решим например да напишем книга, първо бихме обмислили редица концепции, преди да решим окончателно коя от тях да подхванем. „Това намалява риска от преждевременно отхвърляне на идея“, казва Берг.

Професорът по маркетинг в Университета в Анахуак, Северно Мексико, Рохелио Пуенте Диас е съгласен, че хората трябва да подхождат предпазливо към доверяването на  първоначалната преценка. Ние често разчитаме на „метакогнитивни сетива“ - предчувствия дали ще работи или не - за да оценим качеството на една идея, но тее могат да бъдат предубедени, предпруждева той. 

Според него един от най-големите проблеми е неоправданият оптимизъм относно потенциалния успех на една идея. „Склонни сме да гледаме на нещата само от потизивната страна, казва Пуенте Диас. По същата причина той препоръчва съзнателно да си представим защо една идея може да се провали.

Ако приложите този подход заедно с предложението на Берг, бихте могли да направите списък "За" и "Против" за всяка от тях. „Постарайте да обмислите сериозно какво може да се обърка и кое ще работи най-добре.“ По този начин можете да предотвратите проблеми, които в крайна сметка водят до провал - и да се сигурни, че избраната от вас брилянтна идея е осъществима.

Може би най-надеждният начин да постигнете успех е да оцените мненията на другите - за предпочитане на тези, които може да са заинтересувани от вашия продукт или услуга. Лора Корниш, професор по маркетинг в Университета Колорадо в Боулдър, обобщава по този повод, че повечето организации правят изследвания на потребителите на относително късен етап от разработването на продукта, когато би било по-полезно това да става на по-ранен етап, малко след първоначалната сесия за мозъчна атака, за да се идентифицират най-успешните. идеи. „Ако успеете да намерите 20 или 30 души, които оценяват идеята ви, тогава получавате реален сигнал дали е добра или не“, казва тя.

Може би никога няма да разберем какво е накарало Лари Пейдж да избере BackRub и да отхвърли други идеи, но тези методи ще помогнат на всички да се научат да идентифицират проектите с най-голям потенциал. Полагайки повече усилия в първоначалния дизайн, разглеждайки най-добрите и най-лошите сценарии и оценявайки мненията на другите, можем да отделим златото от шлаката. И да задържим идеята за трилиона долара.

Източник: BBC / Мениджър Нюз