Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си

- А защо избрахте да се занимавате с деца? Способни ли са да усвоят същността на една от най-древните игри?

- Децата жадуват да бъдат поучавани. Шахматната игра за тях е място, където няма неравноправие. В другите отборни спортове успехът ти може да зависи от твой съекипник, но в шахмата не е така. Равни обстоятелства, равни изходни положения, фигури, дъска, правила – сядаш и играеш, колкото можеш. Децата обичат това, защото борбата е равноправна. Избрах тях, защото днес им липсва една силна морално-етична среда. Може би този живот ги забърза, те не са виновни. При тях най-добре може да се съчетае изучаването на шах с формирането на характера. Затова и в първия ми том за шахмата акцентът е върху изграждането на характера. Човек трябва да бъде справедлив, внимателен, трудолюбив, да не се отказва от трудностите, да бъде подреден, естествен, дисциплиниран и със светло мислене, да уважава хубавото у другите, защото така ще бъде по човек и защото по този начин отваря повече вратички за своето духовно израстване. Това може би е висшият стремеж в живота. В този смисъл изучаването на шах е много подходящо в детска възраст. За да може покрай играта да се намери някакъв начин, някакъв претекст да се говори и за по-сериозните неща – за характера, за справедливостта, за ценностите, за морала.

- Какво ви вдъхнови да напишете книгите си – шахматът, философията или философията на шахмата?

- Покрай занятията, които водех в училищата, видях, че нямам необходимата посока за работа, методологическия процес, и започнах да събирам материали - отделни разсъждения, хрумнали ми мисли. Всеки път ги пренареждах поновому. Това беше най-приятното, за което можех да си мисля. Постепенно стигнах до този четиритомник „Човешката игра шахмат” -  „Философия на шахматното мислене”, „Представяне на шахматната игра”, „Мисловен процес на шахматиста” и „Сборник с партии“. Исках трудът ми да бъде полезен за тези, които го вземат в ръце, без да се налага да ползват нещо друго. Опитах се да вплета, да компилирам в едно цяло и психология, и логика, и философия, и чисто шахматни знания, и житейски принципи. Четиритомникът е мое дело, но не бих имал смелостта да работя по тези въпроси, ако нямах подкрепата на сина ми Желязко, който е кандидат-майстор на спорта. Дано се е получило.

- До коя професия е най-близка тази древна игра?

- Шахматът според мен е най-близък до адвокатите. Те имат за задача да спорят с опонента си, когато защитават две противоположни страни. Всеки трябва да чуе внимателно основанията, мотивацията на чуждото мнение, да намери слабото място и да го удари, да го използва - точно както в шахмата.