- Какво е днес шахът – само заучени комбинации като защита „Алехин”, Сицилианска защита, Дамски гамбит или все още има поле за творчество?
- Има и винаги ще има. Преди 90-100 години са мислили, че шахматът умира поради „реми смъртта”. Сега шахматът се вдигна на такова ниво, че повечето любители се отказват от търсене на високия професионализъм, просто знаят, че не могат. В този смисъл има място за творчество и винаги ще има. Но то ще бъде само по усилията на онези, които приемат шахмата за своя съдба.
- Как виждате шахмата в България днес? Има ли надежда за просперитета му?
- Винаги има надежда. Това, че в момента сме в криза, не е валидно за шаха. Той не изисква почти никакво материално осигуряване. Въпросът обаче е в нашата народопсихология, в ангажиранoстта на родителите. Сегашният председател на Българската федерация по шахмат има амбицията да въведе шахмата в училищата. Много се говори по този въпрос, включително и от представителите на „Менса България” и от Европа. Аз се надявам, че всички тези усилия и намерения на обществените организации, на отделни личности, родители и семейства ще се съберат в едно цяло и ще допринесат за добри резултати. Според мен скоро ще се появи вълна от талантливи и кадърни деца – шахматисти на световно ниво. Вярвам в това.
Интервюто взе Гергана Стоилова
