Пълнотата обаче – тя се намира дълбоко в нашата душа. Ако я притежаваме, тя никога няма да ни изостави. Пълнотата обгръща всичко. Именно тя ни позволява да сме пълноценни хора по начина, по който трябва да бъдем.
Нуждаем се от контрастите, които пълнотата, не само щастието, ни предоставя. Как иначе можем да познаем истинската радост, ако никога не сме изпитвали болка? Как ще почувстваме и изпитаме най-дълбокият вид любов, ако сърцето ни не е било разбивано?
В изкуството това се нарича „светлосянка“ – играта на светлината и мрака в една картина, идеята, че се нуждаете от тъмните оттенъци, за да разберете къде се очаква да падне светлината.
Вярвам, че изкуството е отражение на живота.
Смятам, че ако потискаме емоциите, които не харесваме (например страх, несигурност и болка), ние се лишаваме от оттенъците на нашето собствено изображение. Отказваме се от красивата картина, която се нуждае от контрасти и сенки, за да бъде пълна.
Понякога две на пръв поглед противоречащи си емоции могат да си паснат и да съществуват заедно. Изпитвали ли сте някога това? Може би в някакъв ви е боляло изключително много. Изведнъж друг човек успява нежно да извади тази тъга на повърхността.
Именно този човек и неговите мили очи внасят топлина в сърцето въпреки болката.
Щастието може да изпълни тялото ви с копнежи, а тъгата – да насълзи очите ви. Накрая обаче тези две емоции ще се преплетат в една красива и проницателна хармония. Това е „светлосянка“ в най-съвършената й форма – сянката контрастира с брилянтната светлина, създавайки дълбочина и завършеност, които не могат да бъдат достигнати под друг начин.
Дори не си помисляйте, че е грешно или лошо, когато сте парализирани от страх и не знаете накъде да поемете, или пък се чувствате гневни или предадени, или плачете, докато сърцето ви се разбива на парченца, или сте самотни, объркани или несигурни в копнежите си.
Именно тези оттенъци, вашите сенки, ви правят завършен човек – едно красиво и изящно изображение на вашата душа и живот.
Мелиса Вандри за Tiny Budha
