Защото сега дните ми имат различно ухание. Животът ми има различни цели и приоритети.
Да, наистина преди имах време за себе си,
но затова пък сега имам боси крачета, които ме следват навсякъде,
сладки нослета, които се залепват на вратата на банята, докато се къпя,
малки ръчички, които дърпат пижамата ми, докато си мия зъбите,
гласчета, които не спират да говорят и да искат нещо.
Да, наистина преди се наспивах,
но затова пък сега се будя преди изгрев със сладките писъци: „Мамооооо!“
Да, наистина преди можех да ходя където и когато си поискам,
но затова пък сега водя децата си на разходка
(е, не е толкова спокойно, но е по-хубаво).
Да, наистина преди можехме да излезем с мъжа ми на вечеря,
Но затова пък сега имам да чета вечер приказки,
да целувам ръчички и челца,
да завивам малки телца.
Изобщо не ми липсва жената, която бях, преди да имам деца.
Сега имат нужда от мен. Това е дар.
Гласът на децата ми придава смисъл на ранните сутрешни часове.
Когато наблюдавам света през очите им, изпитвам неподправена наслада.
Удовлетворяващо е да знам, че моите са последните думи, които чуват, преди да заспят.
Майчинството ме превърна в моя по-добра версия.
Такава, която оценява малките неща,
която се разтапя, когато чуе „Мамо, обичам те!“.
Всички тези малки безценни моменти бият всички онези моменти, в които ми се иска да избягам, когато се чувствам изтощена, когато ми се струва, че правя всичко по грешния начин, че нищо не се получава.
Истината е, че децата ми ме промениха завинаги.
И въпреки че понякога ми липсват някои неща, защото майчинството ти отнема много но и дава много),
Не ми липсва жената, която бях преди.
Защото в майчинството открих своето по-добро Аз.
И по-щастливо.
Цветелина Велчева
