Публикувано изследване от последните разкопки в пещера Бачо Киро, проведени от 2015 до 2021 г., предоставя информация за технологичните и поведенчески промени на ранните Хомо сапиенс по време на началния късен палеолит. Това съобщават от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН).
По думите им каменните ансамбли от обекта са датирани между 45,040 и 43,280 cal BP и включват над две хиляди артефакта, които се свързват с обитаването и препитанието на първите Хомо сапиенс заселили се в района след кратко съжителство с последните неандерталци.
Кремъчните сечива произхождат предимно от пласт I, разкрити заедно с многобройни фаунистични останки, сечива изработени от животински кости, човешки останки и други културни останки като лични украшения- висулки (пандантиви), изработени главно от зъби на пещерна мечка и камък, разказват от НАИМ-БАН.
Публикуваното изследване предоставя нови данни за произхода, производствените техники и използването на тези кремъчни инструменти, разширявайки познанията за техническите иновации и икономическата адаптация на древните модерни хора. Статията разказва за произхода на кремъчните суровини, технологията на производство на пластини, както и подходите при преработка и преизползване на кремъчните инструменти на място в пещерата.
Анализът на суровините показва, че древните Хомо сапиенс, обитавали пещерата Бачо Киро, са се снабдявали с долнокреден кремък от района на Лудогорието в Североизточна България и горнокреден кремък от района на Никопол, на река Дунав. Това подчертава тяхната значителна мобилност, транспортиране на готови продукти (пластини) и логистични мрежи, обхващащи разстояния до 190 км., обясняват от НАИМ-БАН.
Технико-икономическият и типологически анализ на транспортираните кремъчни пластини показва прилагането както на еднопосочна, така и на двупосочна нелевалоазка пластинова технология, която се различава от технологията на предходните неандерталци. Установява се и че кремъчните сечива са били систематично фрагментирани и преработвани на място в пещерата чрез техниката на двуполюсно разломяване върху подложка. Това отразява както сложния процес на преработка и подръжка на инструментите в резултат на увеличаване на дейностите в пещерата, така и динамичната и адаптивна икономика, която вероятно е следствие и от ползването на по-отдалечените източници на висококачествен кремък.
Сведенията за изработка на каменни и костни сечива на място в пещерата предполагат увеличаване на животинската плячка и дейностите по транжирането, изработване на костни инструменти, лични украшения - пандантиви. Тези находки показват напреднали културни практики и адаптивен отговор на екологичните предизвикателства, подчертавайки поведенческата гъвкавост на ранните Хомо сапиенс в началния късен палеолит, отбелязват от Националния археологически институт с музей при БАН.
По думите им пещерата Бачо Киро е ключова за разбирането на технологичното и поведенческото развитие на древните Хомо сапиенс в Западна Евразия. „Добре датираните контексти и ансамбли предоставят детайлна картина за началния късен палеолит и разселването на Хомо сапиенс, като подчертават значителната им поведенческа гъвкавост и адаптивност. Проектира се бъдещите изследвания да разгледат тази динамика чрез детайлен пространствен анализ и проучване на икономиката на каменните суровини“, допълват от института.
„Пещерата Бачо Киро предоставя изключителна възможност за разбиране на технологиите и начините на препитание на ранните Хомо сапиенс,“ казва Ценка Цанова, водещ автор на статията и координатор на изследванията. „Нашите открития подчертават напредъка и адаптивността на тези древни Хомо сапиенс, заселили се между Дунав и Стара планина“, посочва тя.
„В изявен контраст с предходното поведение на неандерталците, анализът на произхода на суровините от пещерата Бачо Киро показва как първите европейски Хомо сапиенс са планирали своите материални нужди доста преди пристигането си в пещерата,“ отбелязва Венсан Делвин, специалистът по петрология в изследването на кремъчната колекция от пещерата. Според него това наблюдение предвещава движенията на древните съвременни хора през следващите 30 хилядолетия, когато групите развиват мобилни системи между лагери, понякога разположени на стотици километри един от друг.
„Установените в пещерата Бачо Киро иновации, адаптации и промени в поведението на ранните Хомо сапиенс в Европа не са изолирани, временни или случайни. Например, систематичното им снабдяване с качествена каменна суровина - кремък и пластини от него, от отдалечени находища, е един от предвестниците на още по-голямата предприемчивост и мобилност в следващото развитие на тази популация: охотно придвижване далеч на изток, с кратки (вероятно рядко по-дългосрочни) разселвания през Средна, Източна и Североиз точна Азия, до значимото й участие в колонизацията на Новия свят," обобщава Николай Сираков, ръководител на последните разкопки.
