Дори най-малките са способни да ни подлудят. Разгневеният родител обаче често говори непедагогически гадости и причинява физическа болка на детето. Следват кратки отговори на въпроса „защо детето ни вбесява така“ и няколко трика как да се контролираме.
Намалете очакванията
Вероятно знаете, че в психологията има такова потятие като „фрустрация“, което най-общо е реакция на невъзможността да се реализира дадена потребност. Психолозите са доказали, че фрустрацията е толкова по-голяма, колкото по-близо се усеща човек до достигането на заветната цел. Доказано е също, че гневът и агресията са най-типичните проявления на фрустрацията. И как да използвате това на практика?
Много просто – не очаквайте прекалено много от детето си, така няма да ви се налага да се фрустрирате и гневите.
Например, ако отивате с него на театър и мечтаете как то ще си седи в мъничкия си смокинг и лачени обувчици, и, затаило дъх ще гледа към сцената, а всъщност се върти, иска шоколадче и си бърше лепкавите ръчички в малкото смокингче, е лесно да си представим дълбините на вашето разочарование. Ако навреме се договорите с малкия човек, че шоколадчето ще го чака в антракта, или ако сте готови да си тръгнете по-рано, в случай, че на детето не му е интересно, тогава няма и за какво да се разстройвате.
1. Внимателно изучете възрастовите норми на развитие на различни психични функции и способности при децата, описани в педагогическата и психологическата литература. Така ще избегнете очаквания, които не съвпадат с възрастта на детето.
2. Не се надявайте на чудо и се ориентирайте в индивидуалните особености на своето дете. Например, ако знаете, че сутрин се облича бавно, не разчитайте, че точно, когато закъснявате, то ще може да се облече бързо.
3. По-малко се доверявайте на разказите на други родители от рода на „а моето дете на тези години вече можеше да...“. Едната половина от разказвачите е склонна да украсява нещата, а другата вече не помни кое как точно е било.
