Има две стратегии, които ползваме, за да избегнем евентуално отхвърляне от нашите близки:

- Ние сме прекалено любящи, вежливи и внимателни. Съответно нашата спонтанност и естественост остават на заден план. Надяваме се, че когато правим всичко, каквото останалите очакват от нас, това ни гарантира и те да не ни се разсърдят. Стремим се да оставаме в сянка, защото вярваме в това, че който не се отличава с нещо различно, него няма и за какво да го критикуват другите. Не предприемаме нищо ново, а така и не можем да се провалим. Не предявяваме никакви искания и това също ни носи „сигурност" за това, че другите няма да намерят за какво да ни критикуват.

- Ако ние се стремим към това да бъдем съвършени във всичко, това също би ни „гарантирало", че няма да бъдем отхвърлени от другите. Обличаме се перфектно, държим се перфектно, имаме перфектен грим и изобщо... изглеждаме перфектно. Нашите старания обикновено се оценяват от другите и те ги оценяват, получаваме доста похвали, които са толкова желани от нас. Унищожителният ефект на тази стратегия е в това, че постоянно сме поставени под огромен натиск и се чувстваме длъжни, че трябва да успеем във всичко. Непрестанният страх, че околните имат много високи очаквания към нас и ако ние не ги оправдаем, те ще ни отхвърлят, не ни напуска и ние сме под непрекъснато напрежение заради това. Като резултат от това, можем да си причиним много силна психическа и физическа преумора, което да доведе от своя страна до бърнаут или до обсесивно-компулсивно разстройство.

Истината е, че перфектна защита от отхвърляне не съществува и заради това нито една от двете стратегии не е ефективна.

Как може да се преодолее страхът от отхвърляне?

Ако имаме такъв силен страх от отхвърляне, то ние вероятно имаме и много лични, междуличностни и професионални проблеми. Трябва да потърсим специализирана помощ, когато: