Водени от страх да не останат сами, жените често търпят дори токсичните семейни отношения. Корените на този страх обикновено са заровени в детството.

Известно е, че  страхът от изоставяне е базов и характерен за жени, отраснали и възпитавани в патриархални общества. Нашата страна не прави изключение.

Сложността на тази фобия идва оттам, че по същество тя се преплита с други страхове – страх от самота, страх от отхвърляне...

От нашите мисли и настроения зависи това, което правим

Както и какво решаваме да не правим.

Искаме да се научим да караме кола, но не се решаваме да запишем курс, затова продължаваме да се возим на автобус.

Искаме да обиколим света, но се страхуваме да летим със самолет, затова с влака стигаме до вилата. Има и много други подобни примери. 

Психиката ни е устроена така – всички наши страхове рязко снижават качеството ни на живот.

Може ли да намерим сили и как да се справим с него обяснява  психоложката Мария Чубар.

Откъде идва този страх?

Причините са много. Ето най-честите .

1. Болезнен развод на родителите

Ако в детството си момичето е преживяло болезнено развода на своите родители, а след това е останало без топлината и вниманието на таткото и с тежките преживявания на майка си, то може да развие страх от изоставяне.

2. Съпругът се превръща в „идеалния родител“

Не са редки случаите, когато зрялата жена открива в съпруга си „идеалният родител“ . Случва се, когато в детството си тя не е намерила любов и топлота, особено, ако майка ѝ се е отнасяла с нея хладно. Компенсаторно, тя почва да търси любов по този модел в зряла възраст.

Опасността в тази ситуация е, че жената очаква от съпруга си майчина , всеопрощаваща, всеотдайна любов. Връзката в такива двойка се крепи на „Аз“, а не „Ние“.

3. Инфантилизъм

Инфантилната жизнена позиция не позволява на жената да изгради собствен живот. Така, дори в зряла възраст, тя е убедена, че не може да обезпечи самостоятелния си живот и, че благополучието и щастието ѝ зависят от брачния партньор.

Колкото и да е сложен и чест страхът от изоставяне

той не е демон, с който не може да се борим

Най-вредното е, нежеланието да си признаем, че той ни е господар и ни владее.

Тук важи златното правило: Когато признаем проблема, той наполовина е решен. И, ако се уплашите, се запитайте: " Какво всъщност губя?"

- Опитайте си да анализирате защо се страхувате. След това помислете за собственото си желание – как бихте искали да постъпите.

- Открийте близък човек, който може да ви разбере.

Така на веднъж ще решите 2 проблема -

1. Близкият човек винаги ще фактор за подкрепа в сложния път на борба със страховете.

2. Благодарение на тази подкрепа, вие ще разберете, че всеки има страхове и в това няма нищо срамно.

Опитайте се да погледнете ситуацията от страни, когато в отношенията ви възникне проблем.

Анализирайте и сама дайте оценка. Достатъчно е да кажете на страха си: „Не!“.

Важно е да се откажете от разрушителния страх  и да изградите нова линия на поведение, която да е съзидателна. Да се изградите като силна и уверена личност, която разчита сама на себе си.

Мона Василева / Новите родители