Тя успокоява с красотата си, хипнотизира с мистиката си, внася светлина и уют в дома. От дълбока древност неизменно присъства в човешката култура. През вековете променя многократно облика си, предназначението й се разширява, но тя никога не слиза от сцената – и до днес е неделима част както от бита на човека, така и от духовния му живот.
Свещта. Парче втвърден горим материал, най-често с цилиндрична форма, с поставен в центъра фитил. Изначално е създадена като източник на светлина. Категорични исторически данни за точното време на поява на свещите няма, но се твърди, че те започват съществуването си независимо в различни култури. За изработката им се използват най-разнообразни материали – китова или рибена мас, пчелен восък или такъв, добиван чрез варене на семена, на някои видове насекоми и на плодовете на канелено дърво.
Археологически находки сочат, че свещи се употребяват
в Китай още 200 години пр.н.е.
Доказателства за съществуването им във вековете преди Христа се откриват още в Япония, Индия и при някои тихоокеански култури. В Европа и Близкия изток първите свещи се появяват едва около 400 година сл.н.е., тъй като на тези територии се използват светилници (лампи) със зехтин или друго растително масло, по-късно и с газ. Дълго след това свещите са характерни предимно за северните части на европейския континент. За масовата им изработка се използва животинска лой, по-рядко – значително по-скъпият и качествен пчелен восък, а след XVIII век – и спермацет, доставян от китоловната индустрия.
През 1830 г. в производството на свещи настъпва революция –
дестилиран е парафинът, от който евтино се изработват свещи с чист пламък, без миризма, които горят сравнително дълго. Той обаче скоро отстъпва позициите си по две причини – рафиниран е първият керосин, а през 1879 г. е… изобретена електрическата крушка. Десетилетия след това производството на свещи е в относителен упадък и би било логично съвсем да изчезне от лицето на земята. Но след първата половина на ХХ век възкръсва като феникс и започва да възвръща популярността си.
Човекът не желае да се раздели с тази своя спътница, въпреки че тя вече не му е нужна в битовото всекидневие. Ролята й в духовния живот обаче остава незасегната и любовта към нея се разпалва отново с пълна сила. Нито един празник, нито едно тайнство и нито едно богослужение в три от най-разпространените световни религии – християнството, юдаизма и будизма – не е възможно без присъствието на запалената свещ. В трите случая единичният й пламък е знак за почит пред божественото присъствие, както и символ на спасителната святост на учението.
