Да отглеждаш момиченце е приказка – плитки, панделки, роклички...
Ако обаче майката е нервозна, какво още „прикача“ на дъщеря си, разказва клиничният психолог Анастасия Правдина.
1. Недоверие към целия свят
Когато майката възприема света като враждебно място, когато самата тя изпитва гняв и тревога, не са нужни дори думи, детето усеща това. Нервната майка не може да установи връзка с него, не усеща неговите потребности и нужди. Действа по някакви свои правила или според настроението си.
Детето от своя страна усеща, че не всяко нещо, от което има нужда, ще бъде задоволено, и че е зависимо от настроенията на майка си.
В първите години то може да расте свръхактивно, а по-късно момичетата, дори и след като се омъжат, изпитват неувереност.
Възприемат света като опасно място и си мислят: „ Всички искат да ме обидят, наранят, не бива да се доверявам на никого.“
2. Нерешителност и липса на самостоятелност
Когато невръстното момиченце за първи път произнесе, „Аз сама!“ , нервната майка, водена от своя страх и тревоги, парира всеки опит. Тя не оставя детето дори да се облече само.
По-късно самото то губи желание да проявява каквато и да е самоинициатива, защото винаги се намира кой да го свърши вместо него.
Така момичето пораства неуверено в собствените си възможности и има ниска самооценка.
3. Чувство за вина
Осъзнаването на детето започва във възрастта 4-6 години.
Майки, които злоупотребяват с упрека: “Как не те е срам!“ или „Е, кой е виновен сега?“, са особено горди, че добре възпитават децата си и ги държат отговорни за постъпките.
На практика те прехвърлят на тях отговорността за собственото им възпитание.
В училище често тези момичета стават нещо като „жертвено агне“ за съучениците си, а по-късно и в службата.
4. Не разбират сами себе си
Характерът на детето в голяма степен се кове до 14-ата му година. Нервната майка дава двойствени послания на детето си: в зависимост от своето настроение момичето чува различни характеристики за себе си – от едната до другата крайност като, например: „Ти си моята принцеса- най-красива, най-умна!“ до „Защо ми се случи да гледам такава патица като теб!“.
Горкото дете – съвсем не може да разбере какво е всъщност. В бъдеще то започва да търси мнението на околните – за своята външност, за постъпките си. И постоянно има нужда от съвет и чужда помощ.
5. Болезнен перфекционизъм
Стремежът да си по-по-най се формира в училищна възраст. Обичайни фрази като: „Ти можеш повече, „Бъди по-добра от останалите“ не винаги стимулират детето, а по-скоро подценяват това, което е постигнало.
Невротичната майка винаги се опитва да сравнява детето си с останалите, без да се замисли от какво в момента то наистина има нужда.
