Попитайте участниците в който и да е хор защо им харесва и те ще Ви разкажат за еуфоричните ефекти, които пеенето има върху душевното им здраве. Екип от невролози и клинични психолози от университета в Хелзинки (Финландия) са на мнение, че тези ползи биха могли да се развият, за да включат подобряване на работата на мозъка и терапия на афазията.

Професор Тепо Саркямо изучава как остаряването засяга начина, по който пеенето се обработва от мозъка, което може да има важни терапевтични приложения. „Знаем много за обработването на речта, но не толкова за пеенето. Изследваме как различните функции, свързани с пеенето, може да бъдат запазени при много неврологични болести“, пояснява той.

За хората с афазия — състояние, което сериозно разстройва комуникацията и най-често е последица от инсулт — общуването може да е почти неосъществимо, докато се мъчат да произнесат правилните думи. Все пак посредством техника, известна като „терапия с мелодична интонация“ — при която хората биват помолени да изпеят едно изречение от ежедневието, вместо да го произнесат — колкото и да е невероятно, те често намират глас за това.

Координаторът на проекта PREMUS проф. Саркямо и неговият екип използват подобни методи, като разширяват подхода чрез специално ръководени „хорове на възрастни“, които включват пациенти с афазия и техните семейства. Учените изследват важната рехабилитационна роля, която пеенето би могло да има за случаите на афазия и възможността да предотвратява влошаването на познавателните способности.

Намиране на точните ноти

Проучването по проекта PREMUS се провежда съвместно с местна организация в Хелзинки, работеща в областта на афазията, и включва хорове от по 25 души приблизително — както пациенти с афазия, така и членовете на семействата им, които се грижат за тях. Резултатите от изпитването са окуражаващи.

„Крайната ни цел чрез работата ни с хората с афазия е да използваме пеенето като инструмент за трениране на речеобразуването и те накрая да могат да общуват, без да пеят. Чрез хоровете обаче започваме да разбираме как този подход се пренася в ежедневието на хората като важен инструмент за комуникация“, казва Саркямо.

Паралелно с хор, включващ страдащи от афазия хора, екипът извършва и обширна функционална магнитнорезонансна томография на мозъците на хора в младежка, средна и по-напреднала възраст, които участват в хорове, за да разберат защо пеенето е толкова важно през различни етапи на живота. Резултатите показват, че с напредването на възрастта участващите в пеенето мозъчни мрежи претърпяват по-малко промени в сравнение с обработващите речта, което предполага, че пеенето ангажира по-голяма част от мозъка и е по-устойчиво спрямо застаряването.

Проучванията им показват също така, че активното ангажиране с пеене за разлика от слушането на хорова музика например е от решаващо значение. „Когато пеете, ангажирате фронталната и париеталната система в мозъка, където регулирате собственото си поведение и използвате повече от моторните и познавателните си ресурси по отношение на контрола на гласа и изпълнителните функции“, казва Саркямо.

Първоначалните резултати от дългосрочно проучване, при което се сравнява функционирането на нервната и познавателната система сред членове на хорове с възрастни участници и здрави възрастни хора (които не пеят), показват положителния ефект от пеенето върху познавателните и слуховите функции и значението на свързаното с него социално взаимодействие, което може да спомогне да се забави началото на деменцията.

Членовете на хорове се представят по-добре в невропсихологични тестове, отчитат се по-малко когнитивни затруднения и имат по-висока степен на социална интеграция. Измервания чрез електроенцефалограми на същата група показват, че пеещите в хорове притежават по-развити и на по-високо ниво способности за слухова преработка, особено за комбиниране на информацията за височина на тона и местоположение в челната и слепоочна област — нещо, което Саркямо приписва на сложността на звуковата среда при пеене в хор.

Следващата стъпка е да се възпроизведат и разширят тези резултати, като се включат хорове за възрастни хора с Алцхаймер, както и да се разработи широкообхватно медицинско проучване, за да се изпита ефектът. Предизвикателството обаче най-вероятно ще е различно за хората с Алцхаймер: макар че пациентите може да помнят песни от миналото си, Саркямо не е сигурен доколко могат да учат и запомнят нови текстове на песни.

Той е едновременно оптимист и реалист в това отношение. „Проблемът е да се опитаме да стимулираме останалите мрежи в мозъка. Вярваме, че пеенето би могло да помогне за възстановяване на някои от онези функции, но, разбира се, в случая с Алцхаймер, което е брутално и прогресиращо заболяване, става дума за печелене на време и опит да се забави влошаването, което вече е в ход.“

Лист за една и съща песен

Друг човек, твърдо решен да се изправи пред предизвикателствата на застаряващото население, е Кристиян А. Древон, професор по медицина в университета в Осло (Норвегия). Древон е специалист по биомаркери и понастоящем използва експертните си познания, за да разбере различните фактори, които влияят върху неврокогнитивната функция, във финансирания от ЕС проект Lifebrain.

„Повечето проучвания на болестта на Алцхаймер се извършват в напречен разрез, при които изследвате група хора в даден момент от времето и свързвате определени фактори с хора, които имат болестта, и такива, които я нямат“, пояснява той. „Често обаче няма причинно-следствена връзка. Не можете да кажете дали това е причина за болестта, или просто е последица от нея.“

За да се разбере наистина случващото се с болните от Алцхаймер и деменция, са необходими данни за лицата, обхващащи периодите, когато са здрави, и периодите, когато не са, за да се разкрие какво се е объркало. Разгадаването на този въпрос е основната цел на проекта Lifebrain, координиран от професорите по психология Кристин Уолдховд и Андерс Фел.

Като събира данни от по-рано съществуваща магнитнорезонансна томография на мозъци на хора от цяла Европа, проектът Lifebrain анализира значението на набор от различни фактори за познавателните способности в хода на стареене, и как това може да варира между отделните хора.

За да бъдат анализирани над 40 000 мозъчни сканирания от над 5000 души на възраст от 18 до 80 години от седем държави, първото предизвикателство е да се хармонизират данните. Дава ли еднакви резултати магнитнорезонансната томография в Швеция и Испания? За да е сигурно, че това е така, екипът на Lifebrain изпраща осем участници из цяла Европа, за да им бъде извършена томография и съответно да се калибрира оборудването.

Хармонизирани са всички психологически тестове (включително когнитивните) и други събрани данни (телесно тегло, демографски, генетични данни и данни за начина на живот, включително сън и диета).

След това екипът свърза данните от магнитнорезонансната томография с допълнителни бази данни, което дава нова информация за това как местожителството и достъпът до зелени площи могат да спомогнат за намаляване на риска от деменция. И обратно, това спомогна да се разкрие, че образованието и сънят вероятно са по-малко важни за риска от деменция в бъдеще, отколкото се предполагаше по-рано.  

„В много проучвания се твърди, че образованието наистина е важно за намаляване на риска от деменция. Но ако проследявате дългосрочно хората в течение на живота им, реално няма такава връзка“, казва Древон. „Това не означава, че образованието не е важно. Означава, че вероятно не е вярно, че образованието ще Ви предпази от развиването на деменция. Трябва да търсим други фактори от значение.“

Предвид разходите за магнитнорезонансна томография Древон предлага малки проби кръв (петна от засъхнала кръв) да бъдат взети чрез убождане на пръст, без помощта на професионалист, за да се получат в бъдеще данни за отделните случаи. Ако бъдат анализирани в съвременна лаборатория като  Vitas Ltd — партньор на Lifebrain — това може да промени възможностите за предоставяне на персонализирани онлайн съвети за индивидуалните рискове.

„Ако действително желаете да подобрите начина на живот, вероятно трябва да го пригодите към собствените си потребности. Трябва да измервате няколко фактора на индивидуално равнище през целия живот“, казва той. „Най-добрата ни възможност да се борим с упадъка на познавателните способности и деменцията са ранните превантивни мерки, като се използва този подход на данни от целия живот.“

Песни с цел трениране

Проф. Древон се надява, че с времето тези персонализирани данни биха могли да помогнат за намаляване или евентуално отстраняване на определени аспекти на деменцията. Междувременно защо да не попеем, за да предотвратим упадъка на познавателните способности, както предлага Саркямо чрез проекта PREMUS? Съгласен ли е той, че пеенето би могло да бъде важна превантивна стъпка?

„Мозъкът прилича на мускул. Ако го тренирате, той ще бъде във форма, а ако използвате мозъка си, за да пеете — което е сложно, тъй като съществуват много процеси; става дума за запомняне. Съществуват и други начини за трениране на мозъка, разбира се, но пеенето е много добър пример как можете да си помогнете за подобряване на неговата работа.“  

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Тя е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.