Разказът на г-н Блу Пентагон е рядък поглед към това как се усеща ЛСД при липсата на зрение. Освен няколко дискусии в Reddit, единственият друг ресурс е изследване от 1963 г. с участието на 24 слепи хора. То е проведено от офталмолог, който искал да провери дали функциониращата ретина (тази част от окото, която усеща светлината) е достатъчна, за да имаме визуални халюцинации. Установява, че не е, но не се интересува от психологическите преживявания на участниците отвъд зрението.
Научният поглед към преживяваянията на г-н Блу Пентагон дава уникални сведения за това как новите синестетични преживявания са създадени от мозъка – особено когато той е свързан по различен начин поради липсата на зрение, смятат авторите на изследването.
Синестезията е рядко състояние, при което едно сетиво се възприема под формата на друго, например, човек „чува“ цветове или да „вкусва“ звуци. Това припокриване на сетивата може да се дължи на кръстосана комуникация между мозъчните мрежи, които преработват всяко сетиво, предполагат учените.
Сетивните халюцинации са само част от ефектите на ЛСД. Съставката може да предизвика дълбоки промени в емоциите и съзнанието, за които разказват и зрящи и незрящи. Малкото изследвания по темата сочат, че ЛСД постига това като сваля бариерите между различните мозъчни мрежи, позволявайки да взаимодействат по по-гъвкав начин.
Източник: LiveScience
