Така че дотук парите в брой водят. Сравнението на двата метода за харчене обаче е свързано с един основен недостатък на използването на банкнотите – те са неразделно свързани с монетите. Освен ако не планират да пазаруват само в кръгли суми, на хората винаги ще им се налага да дават и получават стотинки, центове, копейки. Монетите са въведени във всяка национална валута, защото имат много по-дълъг живот от дребните банкноти. Произвеждат се от метали, чието добиване и преработване не само замърсява природата, но и поглъща голямо количество енергия. Щатските центове се изработват от мед, а българските стотинки и левчета – от мед и никел, най-дребните - от стомана и мед. Според “Слейт” за получаването на 1 кг мед отиват 30 kWh енергия (1 кг PVC гълта 16 kWh). Но голяма част от нужната за звънтящите пари суровина не е извлечена от земята, а е получена от рециклирането на стари монети.
Разходите и при двата вида харчове се увеличават и от транспортирането и транзакциите. Плащайки с кредитни карти, хората избират към коя сметка да бъдат придвижени парите им. Сложната система от машини и сървъри, която следи прехвърлянето на сумите, непрекъснато изразходва електричество.
Транспортирането на парите в брой също не е за пренебрегване. През 1999 г. проучване показа, че почти половината от замърсяването на околната среда, причинено от швейцарските банкноти, се пада на транспортирането и съхранението им. Европейската централна банка оповести през 2003 г., че
за всеки европейски гражданин се произвеждат осем евробанкноти годишно. Изготвянето, превозването и въвеждането на тези осем хартийки в общия паричен поток е определено като толкова вредно за околната среда, колкото е движението на автомобил за един час.
Тук е редно да се отбележи, че употребата на кредитни и дебитни карти също означава разход на хартия. Дори и в епохата на електронното разплащане все още много клиенти получават месечни печатни разписки за разходите си. Милиони банкомати всеки ден издават бележки. При всяка покупка чрез кредитна или дебитна карта хората в магазина слагат подписа си върху касов бон.
Все още няма голямо експертно проучване, което да установи кое в крайна сметка е по-екологично – кеш или кредитна карта. Но кредитните карти ни стимулират да харчим отвъд финансовите си възможности. Което е минус за тях, защото така купуваме повече стоки, което натоварва околната среда с целия цикъл на тяхното производство и доставка.
Невена Любенова
